Ако "поезията е инстинкт за неприспособимост, а сега са времена на приспособление", както казва Георги Рупчев в интервю през 1994-та и това, разбира се, звучи все така актуално, киното пък – по всеобщо усещане – е колективна психотерапия, то къде е пресечната точка между двете?
В думите послания ли е, в чувството за нещо по-голямо от нас, в асоциациите и безкрайните въпроси ли, в разказа за вътрешния свят на човека и онзи, който го заобикаля? В онзи миг, в който прочетеното или видяното кара сърцата ни да препускат, а дишането ни да е учестено? В умението и двете да ни освобождават от границите, предразсъдъците и условностите? Къде се преплитат и къде се разграничават киното и поезията? А и как всъщност поезията може да бъде преведена на езика на киното и кога обратното също е допустимо?
За да може човек да задълбае в тези въпроси, навярно трябва да се обърне към хората, които владеят полетата и на двете изкуства. За да разберем днес "Какво се случва" в киносвета на поезията и как се прави поетично кино, човек може би трябва да мисли за оригиналните творци, оказали силно влияние върху модерната българска поезия и култура, като поетите сценаристи Константин Павлов, Валери Петров и Борис Христов. С тях можем да бъдем по-малко самотни хора, да носим елегичен оптимизъм и да мечтаем да сме от вида на хвърчащите хора. Защо, ще попитате. Ами Брехт го е казал: "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му“. А да не забравяме, че и киното говори.
Сценаристът Стефан Стойков, чиито стихове са поместени в списание "Дерзай", изследва работата именно на Константин Павлов, Валери Петров и Борис Христов, за да открие въпросната пресечна точка между поезията и киното.
Стефан учи американистика в Германия, след което продължава образованието си с "Екранна драматургия" в НАТФИЗ. Работи върху сценариите на късометражните филми "Котките нямат корени" и "Целувки", които бяха селектирани в програмата на "Златна роза" 2024. Въпреки това обаче смята, че все още не е достигнал онези дълбини в киното, благодарение на които може да нарече себе си "сценарист". Анимациите са тези, които предизвикват любопитството му към киното, а след това и класики като "Кръстникът" на Копола, както и документалният филм за това как е създадена историята в него. Следва интересът към писането и самата поезия, първоначално със стиховете на Уолт Уитман.
Според Стефан Стойков влиянието на силната поезия променя начина, по който виждаш света. Спомня си, че всъщност първият поет в живота му е Валери Петров, тъй като е слушал "Копче за сън" на касетка още като дете. За него това е и едно от големите умения на Петров – да те връща в детството, в небрежността и спокойствието на малкия човек.
Защо Тарковски твърди, че единственият начин на мислене в киното е поетичният, но в същото време поезията в него невинаги трябва да идва под формата на литература? Защо музиката е поле, в което киното и поезията се пресичат, и защо киното в своята основа трябва да прилича тъкмо на музиката? По логика или по настроение и асоциации трябва да се води всъщност киното? Кое е общото и кое различното в киносветовете на поетите сценаристи Константин Павлов, Валери Петров и Борис Христов и не са ли именно те пресечната точка между киното и поезията? И какво е светът в действителност – едно цяло, изградено от множество фрагменти, или множество фрагменти, които изграждат едно цяло?
Чуйте в разговора със Стефан Стойков.
Спектакълът "Една нощ в двореца "ще се състои на 8 август в Балчик. Дворецът в Балчик ще се превърне в естествен декор на завладяващата история на неговата основателка – кралица Мария Единбургска, в чест на 150-годишнината от рождението ѝ. Морската сцена ще оживее с авторски композиции и класически произведения на плеяда виртуозни български..
Какви са предизвикателствата пред чуждите издателства и българските автори, за да може българската литература да се популяризира в чужбина – разговор в "Нашият ден" с Гергана Панчева от Литературна агенция "София”. Повод за срещата в ефир е програма "Преводи" на НФК, която вече е отворена за кандидатстване. Литературна агенция "София"..
Днес от 16.30 ч. в Художествена галерия "Кирил Петров" в Монтана ще бъде открита изложбата живопис "Портрет" с гост-автор Пламен Овчаров. Експозицията включва подбрани портрети, създадени в различни периоди от творчеството на художника. Със своя характерен стил и дълбок психологизъм, Овчаров представя фигурата на човека в многопластова светлина –..
В сърцето на Родопите, край язовир "Голям Беглик", отново се провежда обичаният семеен къмпинг фестивал "Беглика Фест". Събитието, което ще продължи до 10 август, традиционно събира хора от цялата страна за няколко дни, посветени на природа, изкуство, устойчив начин на живот и общностно преживяване. Фестивалът предлага разнообразна програма – музика..
Днес в родопското село Триград, община Девин, ще се проведе възпроизвеждане на един старинен местен обичай – "Среде лято паяне на китките". Инициативата се организира от Читалище "Изгрев 1936 г." и събира жители и гости на селото, за да си припомнят традициите на предците. "Преди много години нашите прадеди, след тежкия си труд, са създали този..
Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са..
На девети август в единствената ъндърграунд галерия в град Шабла, "Мазето на Баба Васа" ще бъде открита "Столове и валута". Автори са двама артисти..
Днес в родопското село Триград, община Девин, ще се проведе възпроизвеждане на един старинен местен обичай – "Среде лято паяне на китките". Инициативата се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg