Ако "поезията е инстинкт за неприспособимост, а сега са времена на приспособление", както казва Георги Рупчев в интервю през 1994-та и това, разбира се, звучи все така актуално, киното пък – по всеобщо усещане – е колективна психотерапия, то къде е пресечната точка между двете?
В думите послания ли е, в чувството за нещо по-голямо от нас, в асоциациите и безкрайните въпроси ли, в разказа за вътрешния свят на човека и онзи, който го заобикаля? В онзи миг, в който прочетеното или видяното кара сърцата ни да препускат, а дишането ни да е учестено? В умението и двете да ни освобождават от границите, предразсъдъците и условностите? Къде се преплитат и къде се разграничават киното и поезията? А и как всъщност поезията може да бъде преведена на езика на киното и кога обратното също е допустимо?
За да може човек да задълбае в тези въпроси, навярно трябва да се обърне към хората, които владеят полетата и на двете изкуства. За да разберем днес "Какво се случва" в киносвета на поезията и как се прави поетично кино, човек може би трябва да мисли за оригиналните творци, оказали силно влияние върху модерната българска поезия и култура, като поетите сценаристи Константин Павлов, Валери Петров и Борис Христов. С тях можем да бъдем по-малко самотни хора, да носим елегичен оптимизъм и да мечтаем да сме от вида на хвърчащите хора. Защо, ще попитате. Ами Брехт го е казал: "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му“. А да не забравяме, че и киното говори.
Сценаристът Стефан Стойков, чиито стихове са поместени в списание "Дерзай", изследва работата именно на Константин Павлов, Валери Петров и Борис Христов, за да открие въпросната пресечна точка между поезията и киното.
Стефан учи американистика в Германия, след което продължава образованието си с "Екранна драматургия" в НАТФИЗ. Работи върху сценариите на късометражните филми "Котките нямат корени" и "Целувки", които бяха селектирани в програмата на "Златна роза" 2024. Въпреки това обаче смята, че все още не е достигнал онези дълбини в киното, благодарение на които може да нарече себе си "сценарист". Анимациите са тези, които предизвикват любопитството му към киното, а след това и класики като "Кръстникът" на Копола, както и документалният филм за това как е създадена историята в него. Следва интересът към писането и самата поезия, първоначално със стиховете на Уолт Уитман.
Според Стефан Стойков влиянието на силната поезия променя начина, по който виждаш света. Спомня си, че всъщност първият поет в живота му е Валери Петров, тъй като е слушал "Копче за сън" на касетка още като дете. За него това е и едно от големите умения на Петров – да те връща в детството, в небрежността и спокойствието на малкия човек.
Защо Тарковски твърди, че единственият начин на мислене в киното е поетичният, но в същото време поезията в него невинаги трябва да идва под формата на литература? Защо музиката е поле, в което киното и поезията се пресичат, и защо киното в своята основа трябва да прилича тъкмо на музиката? По логика или по настроение и асоциации трябва да се води всъщност киното? Кое е общото и кое различното в киносветовете на поетите сценаристи Константин Павлов, Валери Петров и Борис Христов и не са ли именно те пресечната точка между киното и поезията? И какво е светът в действителност – едно цяло, изградено от множество фрагменти, или множество фрагменти, които изграждат едно цяло?
Чуйте в разговора със Стефан Стойков.
Фестивал за театрално, цирково, музикално и улично изкуство "Ракла фест" избра за първото си издание лятната сцена на централен градски парк в Перник. Програмата на събитието включва жонгльори, мимове, илюзионисти, клоуни, занаятчии, разнообразни ателиета за изработка на грънци, музикални инструменти и др., куклени представления и два концерта на..
Зад творческия псевдоним Канина Крисалис се крие българката Калина Панайотова. Тя е завършила Американския университет и интензивна програма по творческо писане в Университета в Бостън. "Нектар. С шепот се троши плътта" е нейния дебютен роман - жанрово неуловим, той съчетава мистерия, емоционална разруха и магически реализъм. Книгата предизвика..
"Паметта за комунизма и травматичния опит" е темата на разговора с проф. д-р Лилия Топузова и д-р Валентин Калинов с модератор Людмила Миндова, който е поредна среща от научния проект "Разговори за литературата и полуострова". Той ще се състои на 23 септември от 15.30 часа в Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол",..
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg