На 3 март през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, известен като Санстефанския мирен договор, с който държавата ни отново се появява на европейската политическа карта. Това е началото на процес, който продължава със Съединението на две от трите разделени части на българската етническа територия, с отвоюването на независимостта на държавата ни, но и с много загуби и излъгани надежди за обединение на всички българи, част от които остават извън пределите на България в съседни държави.
Тежка и дори трагична в определени периоди е съдбата на тези наши сънародници, някои от които са принудени да напуснат родните си места, други са подложени на агресивна асимилация, политически и икономически натиск. За съжаление отзвукът от тези процеси продължава и през ХХI век, като те получават нови форми и проявления. Както е известно, политиката не просто се възползва от езика като тема и средство за манипулация, но и пряко се намесва в езиковите въпроси и в тяхното представяне пред обществото.
Опитите речта на нашите сънародници, живеещи в съседни държави, да бъде наречена и наложена като някакъв отделен език не просто не спират, а получават ново развитие. В предаването "За думите" разговаряме с проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география на ИБЕ.
Поводът е "откритието", пропагандирано в сръбски медии, че съществува отделен шопски "език", различен от българския и следователно, че има шопска "нация", различна от българската. Впрочем тезата не е нова, но настойчиво и с псевдонаучни "аргументи" се лансира с цел подкопаване на националното съзнание на българското малцинство в Сърбия, приобщаването му към сръбската нация и претенции за наличие на "шопско" и в перспектива "сръбско малцинство" в България. Следва се схемата, по която македонските българи се превръщат в нова "нация".
По молба на нашите сънародници от така наречените западни покрайнини в Република Сърбия учени от Института за български език и от Института за исторически изследвания при БАН излязоха със становища, оборващи с научни аргументи спекулациите, с които се оспорва българската идентичност на сънародниците ни в Сърбия, но и на българите в западните части на България, говорещи един от северозападните български диалекти, известен като шопски.
Според учените е необходимо историческата истина и фактите за съдбата и съвременната ситуация, в която са поставени сънародниците ни оттатък границите на държавата ни, да се огласяват и представят не само пред българското общество, но и в международни научни и обществени среди. Опасенията им са, че шумно пропагандираните неистини и фалшификации могат да добият популярност и в крайна сметка да заглушат достоверните източници и научни доказателства, с които разполага българската страна.
Чуйте цялото интервю с проф. Ана Кочева в звуковия файл:
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в..
За трета поредна година пловдивчани и гости на града са поканени на Station Street Festival. На сцената, която вече е разположена на бившата улица..
До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
