Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и Геология. През 1951 г. е създаден Биолого-геолого-географският факултет. Основава се и Катедрата по хидробиология и рибарство. 70 години след началото на обучението по биологически науки в Софийския университет Биологическият факултет се обособява като самостоятелна структура. В началото на 60-те години на миналия век биологическите науки претърпяват бурно развитие, което обуславя необходимостта от въвеждане на нови дисциплини, респективно подготовка на нов тип кадри. Това налага разкриването на катедри, които да покрият основните направления в биологията, и такива са създадени.
В импровизираното изнесено студио са доцент доктор на биологическите науки Любен Загорчев – декан на факултета, зам.-деканът доц. Любомир Кендеров, проф. Таня Топузова, доц. Мирослава Жипонова, доц. доктор Ася Асенова и студентката Златина Желева от факултетния Студентски съвет.
Доц. Любен Загорчев – декан на Биологическия факултет
"Новото в обучението при нас е оборудването на научните лаборатории. Имаме възможност благодарение на ЕС и Министерството на образованието и науката да поддържаме на световно ниво една апаратура, което е критично за това да можем да бъдем водеща институция, както в обучението на студенти, така и в научни изследвания. Това е важно и за мястото, което заемаме в рейтинговата класация, което е първо място. Разбира се позициите на колегите в световните класации, така и на университета, потвърждават, че обучението на студентите е на съвременно ниво. При нас се обучават студенти в три професионални направления- биологически науки, биотехнологии и методика на обучението.
В рамките на тези направления имаме голям брой бакалавърски и още по- голям брой магистърски програми, както и такива за след дипломна квалификация и докторантури. В сравнение с Европа поддържаме едно средно- европейско ниво, като програмите ни са съобразени с най- съвременните тенденции в обучението по тези дисциплини. Реализацията на не малка част от наши студенти в чуждестранни университети и организации, го потвърждава. Във факултета освен теоретичните и лабораторни занимания, се предлагат и теренни практики. Наличните бази на софийския университет се използват за провеждането на практически обучения на студентите", заяви в предаването "Следобед за любопитните" деканът на Биологическия факултет доц. Любен Загорчев.
Доц. Ася Асенова
"В Биологически факултет науката и образованието имат своето високо ниво на преподаване. На първо място, използваме много модерни изследователски лаборатории и сме в тясно сътрудничество с водещи научни институти. Редовно обновяваме програмите си с цел да отговорят на съвременните тенденции в технологиите. Това включва въвеждане на нови дисциплини, актуализиране на съществуващите. Преподавателите тук са хора с мисия и приемат работата си като призвание.
Тук във факултета подготвяме бъдещите преподаватели и за това за тях е важно и стажантските им практики в училищата. Студентите ни имат възможност да се включат в различни изследователски проекти, които им дават възможност те да разгърнат и своя творчески потенциал. Една от последните реализирани наши идеи е интегрирането на нашите студенти в академичния живот. В резултат на добрата ни колаборация със студентския факултетен съвет през тази година направихме една виртуална обиколка на Биологически факултет. Студенти от факултета изработиха тази виртуална обиколка в която освен залите и лабораториите се представя и самия процес на обучение, така че бъдещите студенти да могат да се докоснат до живота във факултета.
Това е достъпно за всички на страницата на сайта на факултета. Освен това отново с наши студенти изработихме видеоивизитки на специалностите, в които разкриваме възможностите при всяка една. Също тази година заедно с Националната художествена академия- катедра "Моден дизайн" и студенти- бъдещи преподаватели- биолози, ние работихме върху създаването на дрехи, инспирирани от биологични обекти. Съвместно изработените уникални модели могат да бъдат видени в изложбената зала на Природо- научния музей. Изложбата вероятно ще е активна около месец- два. Също тази година организирахме и работилнички по научна илюстрация, в която талантливи студенти, които могат да рисуват и са наши студенти, могат да изработят визуални учебни изображения, които да бъдат използвани като материали за обучение на учениците", разказа в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Ася Асенова.
Проф. Таня Топузова
В Биологически факултет на Софийски университет се предлагат над 50 магистърски програми в три различни научни направления: Биологически науки, Биотехнологии и Методика на обучението по биология.
"В процеса на обучение сме заложили в бакалавърската степен- по широки теоретични познания, а в магистърското направление, тези знания да се задълбочат в конкретни, по тесни области. Като те варират от класическите към по- съвременните специалности, като например обща и приложна хидробиология, екологични биотехнологии, растителни технологии, генно и клетъчно инженерство, които реално дават възможност за бъдещата реализация на студентите не само в научното поприще, но и в индустрията. През последните години наблюдаваме разлика в базовата подготовка на студенти, завършили бакалаври в нашия университет и подобни във Великобритания и други европейски държави. Като пример ще дам в специалността "Екология", широка биологична подготовка се поставя в нашия факултет.
Най-много магистърски програми се предлагат именно в Биологическия факултет. В повечето случаи самите магистри завършват своето обучение с научна разработка, която трябва да бъде защитена, а това подобрява нивото на обучение. Освен това тук при нас има много и различни специалисти т.е. биологът може да работи заедно със зоолог, ботаник, биотехнолог и да правят съвместни изследвания. От няколко години ние имаме и нова специалност Агробиотехнологии. От тази година за първи път имаме обучение и по специалност Астробиология, като студентите се насочват към това да търсят произход на живота, условията като предпоставка за този живот на другите планети. Тази специалност се предлага само при нас на Балканския полуостров и общо в 6 държави в Европа", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Таня Топузова.
Доц. Мирослава Жипонова
"Нараства интереса към докторантурите не само в областта на биологията през последните години. Защо - защото това е етап от кариерното развитие, което реално води до прилагане на знанията които са натрупани по време на предишните степени на обучение. Подготовката на една докторантура е едно голямо предизвикателство, тъй като изисква мобилизиране на знания и натрупването на нови умения и дори надскачането на себе си като личност. В процеса има много контакти с различни учени от страната и чужбина, участия в проектна дейност, което отваря различни нови възможности пред докторантите", разказа доц. Мирослава Жипонова.
Златина Желева – Факултетен студентски съвет
"Като студент четвърти курс биология и химия избрах тази специалност заради любовта си към двете науки. Първата наша инициатива, която подготвяме е за бъдещите първокурсници е денят на първокурсника. При провеждането му по интерактивен начин показваме науката Биология, запознаваме колегите си с обстановката , в която те ще се обучават, както и да ги запознаем с възможностите тук и студентските клубове", разказа Златина Желева. Тя в момента е на стаж в училище и се стреми по атрактивен за учениците начин да представя изучавания материал. На 9-ти март /неделя/ се организира Ден на отворените врати на СУ "Климент Охридски", като всеки факултет ще има собствен щанд и ще представи възможностите пред бъдещите студенти. На 16-ти май Биологическия факултет организира ден на отворените врати, който наричат Биофест. На него кандидат- студентите ще могат да се запознаят с науката "Биология" по- отблизо.
Доц. Любомир Кендеров
"Моят дядо е хидробиолог и много години е работил това. Имал е една експедиция в Тихия океан с руски кораб, през далечната 1969 година стигат от Владивосток до крайбрежията на Ванкувър- Канада и събират много материали. Това са семейни разкази през годините ме впечатляваха и честно казано от дете мечтаех за пътешествия, кораби и изследвания на ракообразни. До голяма степен при мен нещата са предопределени. Леля ми е служител на Института по Зоология и аз съм техен продължител. Част от тази магия аз я материализирах чрез участието си в две експедиции с нашия научен кораб към Антарктика. Така, че моята детска наивна мечта се оказа осъществима и аз станах хидробиолог и съм специалист по една група ракообразни, които в момента изследваме и намираме нови за науката видове. Няколко студентски клуба са създадени в Биологическия факултет.
Студентски клуб "Голямата картина“ насърчава междупредметните връзки и изгражда платформа за обмен на знания между студенти, преподаватели и специалисти в сферата на природните науки. Чрез гост-лекции, дискусии и проекти, като номинираната инициатива "Back to School – кауза природозащита“, клубът цели да сближи науката и образованието, стимулирайки работа в екип и изграждане на по-цялостен научен поглед.
Клуб "Скорец" е с 15-годишна история и към момента е най-голямата структура от подобен тип в рамките на Биологическия факултет. Клубът разполага с образователна жива колекция, базирана в лаборатория на катедра Зоология и антропология, където се отглеждат над 25 вида гръбначни и безгръбначни животни. Част от тях са видове, изучавани в дисциплини от задължителната програма на студентите: кралски питон, бананояден гекон, дървесна жаба на Уайт, кенийска пясъчна боа, брадата агама, ноктеста жаба, китайска мекокожеста костенурка, пираня. Във факултета е създаден и научен ентомологичен клуб. Създаването на клуба е по инициатива на студенти в резултат на засиления им интерес към безгръбначните животни и нуждата им от допълнителни познания за отделни групи насекоми.
Студентски научен клуб "Микро" предоставя среда за младите хора, имаща за цел разширяване и обогатяване на познанията в области на микробиологията и нейните практически приложения. Университетски подводен клуб е общност от учени, преподаватели, докторанти и студенти, които споделят страстта си към гмуркането и изследването на подводния свят. Биологията наистина е наречена наука на 21-ви век. Много от организмите, които са били успешни в своята еволюция са били специализанти т.е. те са специализирали в нещо. Биологическият факултет е водещата образователна институция не само за България", заяви в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров.
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg