Книгата на Адам Ръдърфорд "Кратка история на всички, които някога са живели" е преразказаната от информацията в нашите гени човешка история. Тя отговаря на много въпроси, обединени от самия автор Ръдърфорд около две теми: Как се озовахме тук? Кои сме сега?
Генетиката на човека е онова наследство, което никой, дори при много пагубно лекомислие, не може да пропилее. А може би може? Но не това е предмет на книгата на британския учен Адам Ръдърфорд. По-важна е епичната поема, която изследването на човешкия геном разказва. Не само за нашия произход, но също и за природните катаклизми, епидемиите, миграциите, обществата, колаборациите и враждите, през които е преминало човешкото съществуване на планетата Земя.
Няма нищо, което да не е отчетено на генетично ниво. Ако цитираме самия автор: "…в мозайките на нашите геноми наистина е скрита тайна история, на която сме наследници…" Обаче от решаващо значение е доколко напредъкът на различните науки и на самата генетиката позволяват ние да разчетем, да разшифроваме това "писмо".
В повествованието на книгата се пресичат много науки – генетика, история, археология, палеоантропология, медицина, психология, дори литература (не липсват поетични и драматургични цитати). А когато става дума за кръвосмешението и расизма – генетиката има своя авторитетен научен коментар, застъпващ териториите на морала, правото и политиката.
Адам Ръдърфорд отделя място в книгата на Карлос Втори Испански, който се оказва последният представител на своя род, вследствие на неслучайните кръвосмешения сред предците. Хабсбургите властвали над голяма част от Европа. Генетиката обяснява научно как жаждата за запазването на властта и богатствата могат да погубят всяка имперска знатност за няколко столетия.
"Хората еволюират и днес", напомня авторът на книгата. Но за съжаление предразсъдъците и човеконенавистните представи не се поддават на бърза еволюция – като идеята за расите. Авторът Адам Ръдърфорд е категоричен: "…не се притеснявам да заявя, че от гледна точка на генетиката расата не съществува. Тя няма научна стойност."
Категорично чрез генома на човека е доказано също, че човешката популация винаги е била мобилна и то доста отпреди географските открития. Адам Ръдърфорд казва в книгата си:
"Истината е, че всички ние сме по малко от всичко и идваме отвсякъде, …ние делим общ прародител само отпреди неколкостотин години. Хиляда години назад ние, европейците, споделяме всички наши предци. Утроете това време – сега споделяме всички наши предци с всички други хора на земята. Всички ние сме братовчеди в някаква степен… Родословието е объркано и трудно. Генетиката е объркана и пълна с математика, но мощна, ако се използва по правилния начин." Макар да "не съществува научен тест, който да ви каже къде точно в миналото е била изкована вашата ДНК" – предупреждава Адам Ръдърфорд.
Всеки носи в генома си колективната история на земното съществуване на човеците. Геномът – 23 хромозома, съставени от три милиарда букви генетичен код. В 99,9 процента те са еднакви, т. е. ние сме генетично еднакви в 99,9 процента. Но тази история, която гените ни разказват, е и уникална. Уникалността се определя от някаква си една хилядна (около три милиона разлики) в генома на всеки от нас. За всеки един от стоте милиарда души, които някога са стъпвали по Земята…
А може би не само по тази земя? Е, тази дръзка мисъл, е вдъхновена от провокиращата към евристично мислене книга "Кратка история на всички, които някога са живели", но да не изпреварваме възможните открития на бъдещето. По думите на Ръдърфорд: "Науката винаги изисква още копаене".
На български език книгата е преведена от Вероника Генчева.
"Кратка история на всички, които някога са живели" от Адам Ръдърфорд е повод да потърсим за разговор д-р Петър Ефтимов, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски", преподавател по биология на развитието и съръководител на магистърската програма "Астробиология" – който е научен консултант на издателството.
Чуйте разговора с д-р Петър Ефтимов.Адам Ръдърфорд е британски учен, писател и водещ на радио- и телевизионни предавания. Дълги години е редактор на сп. "Нейчър", автор на "Гардиън", водещ на програма на Би Би Си. Снима научно-документални филми, пише книги на тема генетика и произход на живота.
Снимка – изд. "Изток-Запад"
В редакция "Хумор и сатира" обикновено се доверяваме на родното, особено за кулинарията, но за заплетени, дългогодишни проблеми не бихме отхвърлили и чуждестранни решения. Например за някои заплетени, дългогодишни проблеми в съдебната система решението може би ще открием зад океана. Подробности и указания в неделя веднага след новините в 18 часа, за..
Румен Рачев представя днес в галерия "Червеното пони" експозиция от 16 живописни платна . Те са изпъстрени с характерната за него естетика, с типичните музикални и фигурални композиции и пейзажи. Негов възторжен почитател е Найджъл Кенеди . През 2000 г. Румен Рачев оформя обложката на диска му, с който музикантът печели музикалната награда..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър "Аполония", Созопол, Празниците на изкуствата започват с грандиозен концерт на Биг бенда на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" с диригент Михаил Йосифов. Талантливите млади музиканти ще..
В столицата предстои да се появи ново пространство, което обещава да промени начина, по който възприемаме изкуството. През септември в София ще отвори врати "Видение" – първият имерсивен артцентър, създаден от Владислав Илиев и Михаил Илиев. Идеята зад "Видение" е зрителят да не бъде просто наблюдател, а активен участник в свят от светлина,..
Представяме една изложба на утвърдено име в света на изкуството – художникът Гриша Кубратов. Той подреди свои платна в Художествена галерия – Русе. От 29 август можете да разгледате изложбата "На един градус от еклиптиката" . В нея ще откриете синтез между абстракция и символика – птици, змии, спирали и дървета, превърнати в знаци и архетипи . Те..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър..
В столицата предстои да се появи ново пространство, което обещава да промени начина, по който възприемаме изкуството. През септември в София ще отвори..
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
