Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният старец или старица, или кон, или… който го напътства, защо му е тази златна птица и т.н. – тук вече школското образование едва ли ще помогне много. Най-малкото защото четенето на вълшебни приказки приключва с детството, а школското им изучаване се изчерпва с извеждането на поуки, утвърждаващи ценности като трудолюбието, честността, смелостта и т.н. Не че този прочит е погрешен, но той е твърде недостатъчен и това се доказва от дълготрайния интерес на учени – филолози, етнолози, фолклористи, антрополози, историци, философи, психолози – към вълшебната приказка.
Зад привидното разнообразие от сюжети, герои и и обстоятелства вълшебните приказки всъщност преповтарят два вечни „разказа“. Някъде те са по-видими, другаде са едва загатнати, но неизменно са в основата на приказното повествование. В единия бъдещият владетел печели правото да царува доказвайки, че умее да общува с невидимите светове, откъдето получава чудодейна сила. В другия детето достига своята зрелост доказвайки правото си да е пълноценен член на общността по пътя на изпитания, дори унижения.
Със своята гледна точка и знания за вълшебната приказка в епизода участват Албена Раленкова, издателка на детски книги и философ по образование, проф. Светлана Стойчева, преподавателка по история и теория на литературата в НАТФИЗ, авторка на изследвания за приказката и приказното и гл.ас. д-р Мария Илчевска, преподавателка по културна антропология и словесен фолклор в Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
