Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният старец или старица, или кон, или… който го напътства, защо му е тази златна птица и т.н. – тук вече школското образование едва ли ще помогне много. Най-малкото защото четенето на вълшебни приказки приключва с детството, а школското им изучаване се изчерпва с извеждането на поуки, утвърждаващи ценности като трудолюбието, честността, смелостта и т.н. Не че този прочит е погрешен, но той е твърде недостатъчен и това се доказва от дълготрайния интерес на учени – филолози, етнолози, фолклористи, антрополози, историци, философи, психолози – към вълшебната приказка.
Зад привидното разнообразие от сюжети, герои и и обстоятелства вълшебните приказки всъщност преповтарят два вечни „разказа“. Някъде те са по-видими, другаде са едва загатнати, но неизменно са в основата на приказното повествование. В единия бъдещият владетел печели правото да царува доказвайки, че умее да общува с невидимите светове, откъдето получава чудодейна сила. В другия детето достига своята зрелост доказвайки правото си да е пълноценен член на общността по пътя на изпитания, дори унижения.
Със своята гледна точка и знания за вълшебната приказка в епизода участват Албена Раленкова, издателка на детски книги и философ по образование, проф. Светлана Стойчева, преподавателка по история и теория на литературата в НАТФИЗ, авторка на изследвания за приказката и приказното и гл.ас. д-р Мария Илчевска, преподавателка по културна антропология и словесен фолклор в Софийския университет.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
"Светът на Мария" е фондация, учредена в обществена полза през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
