В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание.
"Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид психоактивни вещества, тогава какво са алкохолът и тютюнът? Много от наркотичните вещества предизвикват зависимост и влияят на мозъка, но не действат ли така и споменатите алкохол и тютюн?
Има статистика, която доказва, че тютюнът предизвиква много по-силна зависимост, отколкото някои от наркотиците. Ако вие редовно употребявате тютюневи изделия, ще станете ли зависим? Научно е доказано, че това е именно така. Чрез забрани се опитваме да променим процеса на наркотична зависимост, но това не се получава. И в предишната си книга, и в тази аз подчертавам това, че независимо от множеството закони в световен мащаб и у нас, независимо от средствата, които се заделят за борба с наркотичната зависимост, днес наркотиците са по-достъпни, по-евтини и по-качествени.
Преди години канабисът, който ние откривахме, че се употребява, имаше от 2 до 3 пъти по-малко активна съставка, която действа върху мозъка от днешния. Освен това различните дроги по-различен начин въздействат на всеки човек, тъй като ние самите сме различно устроени.
Дрогите се ползват от години не само в природолечението. Свят без дроги е невъзможен. Хиляди години милиарди човешки същества са ги употребявали. Въпросът е как да живеем с тях по възможно най-безопасен начин. Те ще си останат предизвикателство, с което трябва да се справяме, подобно на климатичните промени, замърсената околна среда и изкуствения интелект", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Разум Даскалов.
Легалната поява на медицински канабис е една от големите промени в политиката по отношение на тази дрога. Милиони хора по света, избрали да поддържат здравето си по такъв алтернативен начин, вече не изпитват стресиращото чувство, че са престъпници. Стоте години контрол, при който забраните и репресията се ожесточават с течение на времето, са сътворили матрица, излизането от която не може да бъде лесно, категоричен е Разум Даскалов.
"1,3 процента от жителите на Европа са или ежедневни или поне 20 пъти в месеца употребяващи канабис, може би един от най-безопасните. Но тук вече има проблем, защото веднъж употребен, трудно след това човек може без него. Освен това въздействието върху всеки човек на наркотичните вещества е различно. След дългогодишната употреба настъпват и промените и мозъкът започва да търси това вещество.
Михаил Булгаков, който е вземал морфин, сам признава, че всяка негова клетка е страдала при липсата на стимулиращото вещество. Хероинът е най-масовият убиец у нас и в Европа. В САЩ основният убиец е фентанилът. Промяната в отношението ни към дрогите е в две насоки. Първата е промяна в политиката, която днес е неадекватна, тъй като само със забрани не може да се от регулира процесът. През последните години се наблюдава промяна и в предлагането. Около 80 процента от починалите след употреба на наркотични вещества са починали в резултат на предозиране", обобщава Разум Даскалов.
Разум Даскалов е защитил дисертация за доказване на наркотични вещества. Работил е като експерт и научен сътрудник в Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към МВР. След това се занимава с информационна и превенционна дейност в областите, свързани с дрогите. Написал е три книги, има десетки публикации в научни издания у нас и в чужбина и стотици материали.
Целия разговор на Ани Костова с Разум Даскалов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Lera Art
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
В редакция "Хумор и сатира" имаме подчертан интерес към миналото на хумора и сатирата и винаги с удоволствие и почит припомняме имената на хората, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg