В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание.
"Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид психоактивни вещества, тогава какво са алкохолът и тютюнът? Много от наркотичните вещества предизвикват зависимост и влияят на мозъка, но не действат ли така и споменатите алкохол и тютюн?
Има статистика, която доказва, че тютюнът предизвиква много по-силна зависимост, отколкото някои от наркотиците. Ако вие редовно употребявате тютюневи изделия, ще станете ли зависим? Научно е доказано, че това е именно така. Чрез забрани се опитваме да променим процеса на наркотична зависимост, но това не се получава. И в предишната си книга, и в тази аз подчертавам това, че независимо от множеството закони в световен мащаб и у нас, независимо от средствата, които се заделят за борба с наркотичната зависимост, днес наркотиците са по-достъпни, по-евтини и по-качествени.
Преди години канабисът, който ние откривахме, че се употребява, имаше от 2 до 3 пъти по-малко активна съставка, която действа върху мозъка от днешния. Освен това различните дроги по-различен начин въздействат на всеки човек, тъй като ние самите сме различно устроени.
Дрогите се ползват от години не само в природолечението. Свят без дроги е невъзможен. Хиляди години милиарди човешки същества са ги употребявали. Въпросът е как да живеем с тях по възможно най-безопасен начин. Те ще си останат предизвикателство, с което трябва да се справяме, подобно на климатичните промени, замърсената околна среда и изкуствения интелект", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Разум Даскалов.
Легалната поява на медицински канабис е една от големите промени в политиката по отношение на тази дрога. Милиони хора по света, избрали да поддържат здравето си по такъв алтернативен начин, вече не изпитват стресиращото чувство, че са престъпници. Стоте години контрол, при който забраните и репресията се ожесточават с течение на времето, са сътворили матрица, излизането от която не може да бъде лесно, категоричен е Разум Даскалов.
"1,3 процента от жителите на Европа са или ежедневни или поне 20 пъти в месеца употребяващи канабис, може би един от най-безопасните. Но тук вече има проблем, защото веднъж употребен, трудно след това човек може без него. Освен това въздействието върху всеки човек на наркотичните вещества е различно. След дългогодишната употреба настъпват и промените и мозъкът започва да търси това вещество.
Михаил Булгаков, който е вземал морфин, сам признава, че всяка негова клетка е страдала при липсата на стимулиращото вещество. Хероинът е най-масовият убиец у нас и в Европа. В САЩ основният убиец е фентанилът. Промяната в отношението ни към дрогите е в две насоки. Първата е промяна в политиката, която днес е неадекватна, тъй като само със забрани не може да се от регулира процесът. През последните години се наблюдава промяна и в предлагането. Около 80 процента от починалите след употреба на наркотични вещества са починали в резултат на предозиране", обобщава Разум Даскалов.
Разум Даскалов е защитил дисертация за доказване на наркотични вещества. Работил е като експерт и научен сътрудник в Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към МВР. След това се занимава с информационна и превенционна дейност в областите, свързани с дрогите. Написал е три книги, има десетки публикации в научни издания у нас и в чужбина и стотици материали.
Целия разговор на Ани Костова с Разум Даскалов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Lera Art

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg