Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Младият изобретател Мартин Ралчев – практически решения на сложни научни въпроси

Мартин Ралчев
Снимка: БНР

Да си млад учен в България е изключително вълнуващо и интересно, още повече когато има достъп да върши онова, което обича, без да го чувства като "работа". От близо 10 години Мартин Ралчев е в БАН, което му дава достъп до модерни лаборатории и технологии, както и до възможности за разработването на нови технологии и патенти, и до академично израстване. Институтът по роботика допринася чрез работата си младият учен да стане доцент. За това той е благодарен на своите научни ръководители: акад. Чавдар Руменин, проф. Сия Лозанова и директорът на Института проф. Август Иванов. 

Всички те не само го подпомагат, но и го вдъхновяват да търси практически решения на сложни научни въпроси. "В хода на своята работа участвам в 8 патента за изобретения и 11 заявки за нови патенти", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Мартин Ралчев. Наградата "Еврика" му е присъдена, тъй като е съавтор в три защитени патента за изобретения, както следва:

1. "Двуосен магниточувствителен сензор, съдържащ елементи на Хол", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 17.07.2023 г. Принос на изобретението е широкият температурен обхват на функциониране, необходим за целите на високоточната и слабополевата магнитометрия. В сферата на приложимост са роботиката и мехатронните системи с изкуствен интелект; квантовата комуникация; 3D роботизираната медицина и минимално инвазивната хирургия, включително лапароскопията; безконтактната автоматика; контролно-измервателната технология; автомобилната промишленост; енергетиката; навигацията; биомедицинските изследвания; военното дело и сигурността; контратероризмът и др.

2. "Робот за почистване на подови повърхности", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 15.08.2023 г.

3. "Робот за UV – дезинфекция", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 16.01.2023 г.

Мартин Ралчев е роден през 1995 г. Средното си образование завършва през 2014 г. в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев“, гр. София. През 2018 г. се дипломира като бакалавър в Техническия университет - София, специалност "Електроинженер“, а през 2020 г.  като магистър в същия университет и специалност. 

По време на следването си придобива допълнително сертификати за правоспособност, умения и внедряване на опит след преминати курсове на обучение към: Siemens на тема "DESIGO Room Automation“; "АСАП" ЕООД на тема "Работа в екип"; Институт по системно инженерство и роботика на БАН и GK Norge AS на тема "Норвежкият опит за устойчива енергетика и околна среда в България". 

Още като студент, Мартин Ралчев проявява задълбочен интерес към сензориката и роботиката и веднага след дипломирането си като магистър с отличие постъпва на работа в Института по Роботика при БАН. Усвоява бързо и компетентно едни от най-съвременните контролно-измервателни технологии. Неговото старание и желание за самоусъвършенстване довежда и до първата му публикация, свързана с елементите на Хол и тяхното приложение. Спечелва конкурс и е зачислен в задочна докторантура. От миналата година е доцент. 

Изобретенията, в които участва Мартин Ралчев, са резултат от неговата изследователска дейност по дисертационната му тема в Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска", който е част от Института по роботика при БАН.

Целия разговор на Ани Костова с Мартин Ралчев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21

Изкуство и диктатура

В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..

публикувано на 15.10.25 в 17:03

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..

публикувано на 15.10.25 в 15:20

Международен екип отличен с Нобеловата награда за химия 2025

Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година  – Сусуму Китагава , Ричард Робсън  и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF)  – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...

обновено на 15.10.25 в 10:43