Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Младият изобретател Мартин Ралчев – практически решения на сложни научни въпроси

Мартин Ралчев
Снимка: БНР

Да си млад учен в България е изключително вълнуващо и интересно, още повече когато има достъп да върши онова, което обича, без да го чувства като "работа". От близо 10 години Мартин Ралчев е в БАН, което му дава достъп до модерни лаборатории и технологии, както и до възможности за разработването на нови технологии и патенти, и до академично израстване. Институтът по роботика допринася чрез работата си младият учен да стане доцент. За това той е благодарен на своите научни ръководители: акад. Чавдар Руменин, проф. Сия Лозанова и директорът на Института проф. Август Иванов. 

Всички те не само го подпомагат, но и го вдъхновяват да търси практически решения на сложни научни въпроси. "В хода на своята работа участвам в 8 патента за изобретения и 11 заявки за нови патенти", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Мартин Ралчев. Наградата "Еврика" му е присъдена, тъй като е съавтор в три защитени патента за изобретения, както следва:

1. "Двуосен магниточувствителен сензор, съдържащ елементи на Хол", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 17.07.2023 г. Принос на изобретението е широкият температурен обхват на функциониране, необходим за целите на високоточната и слабополевата магнитометрия. В сферата на приложимост са роботиката и мехатронните системи с изкуствен интелект; квантовата комуникация; 3D роботизираната медицина и минимално инвазивната хирургия, включително лапароскопията; безконтактната автоматика; контролно-измервателната технология; автомобилната промишленост; енергетиката; навигацията; биомедицинските изследвания; военното дело и сигурността; контратероризмът и др.

2. "Робот за почистване на подови повърхности", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 15.08.2023 г.

3. "Робот за UV – дезинфекция", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 16.01.2023 г.

Мартин Ралчев е роден през 1995 г. Средното си образование завършва през 2014 г. в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев“, гр. София. През 2018 г. се дипломира като бакалавър в Техническия университет - София, специалност "Електроинженер“, а през 2020 г.  като магистър в същия университет и специалност. 

По време на следването си придобива допълнително сертификати за правоспособност, умения и внедряване на опит след преминати курсове на обучение към: Siemens на тема "DESIGO Room Automation“; "АСАП" ЕООД на тема "Работа в екип"; Институт по системно инженерство и роботика на БАН и GK Norge AS на тема "Норвежкият опит за устойчива енергетика и околна среда в България". 

Още като студент, Мартин Ралчев проявява задълбочен интерес към сензориката и роботиката и веднага след дипломирането си като магистър с отличие постъпва на работа в Института по Роботика при БАН. Усвоява бързо и компетентно едни от най-съвременните контролно-измервателни технологии. Неговото старание и желание за самоусъвършенстване довежда и до първата му публикация, свързана с елементите на Хол и тяхното приложение. Спечелва конкурс и е зачислен в задочна докторантура. От миналата година е доцент. 

Изобретенията, в които участва Мартин Ралчев, са резултат от неговата изследователска дейност по дисертационната му тема в Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска", който е част от Института по роботика при БАН.

Целия разговор на Ани Костова с Мартин Ралчев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Фердинандов

Еврика! Успешни българи: Димитър Фердинандов

Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..

обновено на 15.09.25 в 20:44

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05