Каква е историята на парите и монетосеченето по българските земи и защо тя води до необходимостта от пренаписване на българската история такава, каквато я познаваме – разказва в "Нашият ден" доц. Йосиф Аврамов, автор на двутомното издание "Силата на парите".
Гостът коментира и готовността на българската икономика и на българския потребител да възприемат еврото като национална валута. Доц. Аврамов поставя акцент върху липсващата информационна кампания и обяснява защо смята, че Бюджет 2025 ще бъде последният в български лева.
В своя труд "Силата на парите" доц. Аврамов извежда тезата, че моментът на падането на страната ни под османско владичество би следвало да бъде изместен от XIV в XV век. Основен аргумент са свидетелствата за монетосечене по времето на цар Константин II Срацимир (Асен), син на цар Иван Срацимир – до началото на XV век.
Доц. Аврамов разказва, че монетосеченето по нашите земи започва по времето на Второто българско царство – 1230 година при управлението на цар Иван Асен II след победоносната битка при Клокотница. Доказано българската монета вероятно е изсечена в Солун. Монетата е съхранена в Хърватия по времето на Кралство Югославия. През 1930 година изтъкнатият археолог проф. Богдан Филов заменя монетата за хърватско евангелие, съхранявано тогава в български музей. Доц. Аврамов заявява, че монетата може да бъде видяна в НАИМ – БАН.
След като султан Баязид е убит през 1402, по думите на доц. Аврамов, настават междуособици сред синовете му. През това време цар Константин II Срацимир, който, според исторически свидетелства, управлява независимото Видинско царство, организира въстание заедно със своя братовчед Фружин – синът на цар Иван Шишман, който обаче не претендира да бъде законен наследник. Доказателство, че Видинското царство е било независимо се намира в протоколите на католическия събор в Констанц от 1413 година, в които пише, че е присъствал представител на българския император, разказва гостът.
Доц. Аврамов предлага да бъде организирана научна конференция с участието на български, гръцки, румънски, сръбски и унгарски учени, в рамките на която да бъде решено кога наистина България е паднала под османско владичество.
Преди приемането на България в еврозоната разговорът се насочва към втория том на "Силата на парите", съставен от три части – "България и еврото", "Банково дело" и "Теория и история на ценните книжа".
"Бюджет 2025 е един от възможните бюджети, за да бъде подадено искане до Европейската централна банка и ЕК за изготвяне на нов конвергентен доклад. Основната цел на България е присъединяване към еврозоната – въпрос, решен още с влизането на България в ЕС. Казано е, че, когато България е готова, тя трябва да се присъедини", заявява доц. Аврамов и подчертава, че все още липсва информационна кампания по темата.
Референдум, по думите на госта, не е нужен, защото става дума за нещо, договорено на международно ниво.
Българският бизнес отдавна е готов, но много потребители не споделят тази нагласа и вината за това е в смяната на временните и краткотрайните правителства.
Доц. Арамов казва: "Евромонетите ще бъдат със същите изображения, с каквито са сегашните стотинки – Паисий Хилендарски, св. Иван Рилски и Мадарския конник. Всичко ще бъде конвертирано в евро и най-добре е българските потребители да направят банкови влогове, за да стане това автоматично на 1 януари 2026 година."
Експертът е на мнение, че още в началото на следващата година България може да влезе в еврозоната.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
