В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този разговор е 10-ата годишнина на Българското пещерно дружество, която беше отбелязана с поредица от презентации и тематични изложби в Националния музей "Земята и хората".
Историята на пещерното движение в България започва в края на XIX век, когато Карел Шкорпил прави първата карта на пещера – Еменската пещера в близост до село Емен, Великотърновско. През 1922 година д-р Иван Буреши започва целенасочени биоспелеологични изследвания в страната, а през 1929 година е основано Първото българско пещерно дружество, което по-късно се нарича Първи пещерен клуб.
Следват важни събития в развитието на пещерното дело у нас – през 1960-1961 година се организират първите курсове за инструктори по пещерно дело, а по време на този период са благоустроени и първите пещери, като Леденика и Магурата. През 1972 година е създадена Главната картотека на българските пещери, а Българската федерация по пещерно дело, която по-късно става Българска федерация по спелеология, започва да играе все по-голяма роля в развитието на пещерното движение в страната.
В интервюто с проф. д-р Алексей Стоев бяха обсъдени важни въпроси, свързани с пещерите и опазването на карста. Професор Стоев подчерта, че карстът и пещерите са глобален проблем. Той отбеляза, че около 40% от територията на България е заета от карстови образувания, което означава, че въпросите за тяхното опазване и използване изискват научен подход. Според него, около 50% от подземните води, които извиращи от карстови извори, се формират благодарение на процеси вътре в пещерите.
"Не си даваме сметка, че тези води са основен източник за водоснабдяване в страната и това прави темата за карста и пещерите още по-важна", добавя проф. Стоев. Той също така обясни, че благоустроените пещери дават уникален поглед към подземния свят, който е съхранил не само фосили от праисторически епохи, но и информация за климатичните промени и условията на живота на Земята преди милиони години.
Картотекирането на пещерите в България е важен процес, но все още има много "бели петна" в тази област. В момента картотеката на Българската федерация по спелеология съдържа данни за около 5500 пещери, като ежедневно се откриват нови. Проф. Стоев сподели, че картографирането на пещерите е в процес на развитие, но в страната все още има много неизследвани и неописани пещери, което показва огромния потенциал за нови открития.
Един от основните въпроси, които стои пред пещерните изследователи у нас, е липсата на законодателство, което да регулира и защитава пещерите като природни и културни обекти. Проф. Стоев настоява за спешното приемане на Закон за пещерите в България, който да осигури ефективно опазване на пещерите и да насърчи научните изследвания в тази област.
В интервюто беше повдигнат и въпросът за климатичните промени и човешката дейност. Според проф. Стоев, информацията, че човешката дейност е основната причина за климатичните промени, често се преувеличава. Той изрази мнение, че климатичните промени са част от естествения цикъл на Земята, който се е променял през милионите години на нейното съществуване. Въпреки това, той призна, че човешката дейност може да играе роля в ускоряването на тези процеси и затова е важно да се предприемат мерки за опазване на природата и екосистемите.
Слушайте!От 1-ви до 6-и август Боровец е домакин на Международния джаз фестивал. На сцената ще видите: Dirty Loops, Орлин Павлов, Нгуен Ле, Зона Це, Ире Вазкес, Калин Вельов и още много други. А през деня – изложби, филми за джаза, детска джаз академия, срещи с пилота Никола Цолов и волейболиста Владимир Николов. Тази вечер на сцената ще се..
В края на миналия месец в Софийската градска художествена галерия се проведе 20-ото юбилейно издание на конкурса "Проект на годината 2024", организиран от Фондация "Лале". Приза спечели проектът "Дигитални деца", реализиран от Центъра за безопасен интернет, Националната мрежа за децата, Асоциация Родители и Българската асоциация за семейно..
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg