Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

| обновено на 03.04.25 в 10:13
Снимка: Pixabay

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за икономически растеж.

Когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3 306 къщи. Според първото официално преброяване на столичани през 1880 г. жителите на града са 20 856. От тях 11 395 са родени в София, а останалите 9 106 са дошли от други места. С повече жители от София тогава са били градовете Русе, Варна и Шумен.

Чуйте! 


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милена Ташкова

Милена Ташкова: Най-важен е вътрешният ни кантар, а не този, на който стъпваме

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница", психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. Повече от 15 години е била училищен психолог.​ "От 25 години работя като..

публикувано на 18.10.25 в 09:30
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Ако Пеевски стане лице на властта, България вече няма нужда от европейска фасада и тръгва по друг път

Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична геополитическа конюнктура в света, която се променя драматично, бих казал, през последните няколко години от пандемията насам. България, като цяло, винаги е била чувствителна към тези промени. И на..

публикувано на 18.10.25 в 08:55
Никола Рахнев

Никола Рахнев: Надеждата е в поколението, което идва след нас

Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..

публикувано на 17.10.25 в 16:50

Електронно правосъдие – заповедно производство, електронни изпълнителни листове

Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове?  Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..

публикувано на 17.10.25 в 15:45
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата

Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата?  Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..

публикувано на 17.10.25 в 15:25