Театралният плакат Е картина

"Картина ли е театралният плакат?"* поставя като въпрос срещата-дискусия в Народния театър с участието на студенти и преподаватели от Националната художествена академия и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". 

За съвременната роля на театралния плакат и цени ли се той достатъчно, в "Какво се случва" говорят доц. Георги Павлов, преподавател в катедра "Плакат и визуална комуникация" на НХА, и Ивайло Тодоров, асистент в същата специалност.

"Театралният плакат категорично е картина. Самият процес на създаване на плаката е изцяло творчески, от тук нататък идват особеностите. За разлика от класическата картина обаче, плакатът е резултат от поръчка и от някакво възлагане. Художникът трябва да извади есенцията от концепцията на постановката, дори атмосферата" – казва доц. Георги Павлов.

Според него не е задължително художникът да се консултира с режисьора или екипа на спектакъла, защото театралният плакат е различна гледна точка. "Плакатът е органична част от постановката, той е връзката между зрителя и авторите на театралната постановка."

Според Ивайло Тодоров "основната цел на плаката е да рекламира театъра и постановката, съответно авторът може да се вдъхнови по много начини, за да изрази идеята. В днешно време плакатът се е адаптирал да не бъде само в уличната среда, но и в интернет."

Чуйте разговора в "Какво се случва".

Снимка – НХА

*За имиджа на конференцията е използван плакат на Стефан Десподов за постановката на Народния театър "Иван Вазов" "Бурята", Уилям Шекпир, реж. Александър Морфов