Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Росен Люцканов:

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Росен Люцканов
Снимка: НБУ

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е Фабио Скардили, преводач е Росен Люцканов.

"Ценно в книгата и целта на съставителя на книгата "Изкуствен срещу естествен интелект" е да представи нестандартните най-новите подходи към изкуствения интелект. Например последната статия в нея е посветена на един съвсем нов подход, който използва теорията на категориите, за да формализира принципите на квантовата механика с цел описване и изследване на изкуствения срещу естествения интелект, който е толкова нов, че преводът на термините бе истинско предизвикателство, защото българският език още не беше влязъл в контакт с тези идеи. Затова бе наистина предизвикателство пред мен при превода.

Авторите на статиите освен учени са и мислещи културни хора, затова в книгата ще видите препратки към Аристотел, Шекспир, Данте и цялата класика не само пряко, но и косвено и това е другото ценно нещо в книгата", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" преводачът Росен Люцканов.

"Пътищата на изкуствения и естествения интелект ще се сближават, – прогнозира преводачът, – ако искаме да постигнем реалистични модели". Голямото предизвикателство, според него, ще е да се тръгне от една абсолютно абстрактна картинка и да се добави към нея плът, конкретика и първоначалният модел да се промени. "За да отговорим на въпроса какво представлява изкуствения интелект, трябва да научим повече за човешкия и от опитите ни и от провалите ни да направим машина, която мисли, разбираме повече за себе си", категоричен е Росен Люцканов.

"Тази книга е полезна, защото ни дава една нова гледна точка към основните трудове на Роджър Пенроуз по темата. "Сенките на ума", която имах удоволствието да преведа преди години, и "Новият разум на царя", тук виждаме в един по неформален контекст, в една конференция сред неспециалисти, как Пенроуз представя своите идеи и тяхното развитие. И това, което е ценно, че в книгата той разсъждава над това, каква е връзката между понятията интелигентност, разбиране и съзнание. И един компютърен чип, колкото и да е усъвършенстван, не може да осигури това, което ни дава нашият мозък. Така че краткият отговор на въпроса могат ли машините да мислят, вероятно биха могли, но не точно по този начин, по който ние ги правим в момента", разказва преводачът на книгата. 

В сборника ще откриете диалог между носителя на Нобелова награда за физика Роджър Пенроуз и Емануеле Северино, един от най-изявените италиански философи. "Ако погледнете развитието на теорията за изкуствения интелект, ще видите, че до този момент машините са се учили от нас. Винаги когато се осъществява пробив, става благодарение на човешкия интелект, който създава алгоритмите, обучава и така нататък. В този смисъл без естествения интелект, изкуственият е невъзможен. Това е много видно в изкуството, където изкуственият интелект създава произведения на изкуството, когато има богат емпиричен материал, създаден от човека", споделя Росен Люцканов.

Росен Люцканов е завършил философия в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Защитава дисертация по логика в Института за философски изследвания към Българската академия на науките. Участвал е в съвместни изследователски проекти с научни институции от Белгия, Полша, Словакия, Чехия и Унгария.

Водил е уводни курсове по логика в Нов български университет и в Пловдивски университет. Член е на Управителния съвет на Българското общество по аналитична философия и на редколегията на Balkan Journal of Philosophy. Понастоящем е доцент в секция "Логически системи и модели" на Института за изследване на обществата и знанието към Българска академия на науките.

Автор е на две монографии и над 40 статии. Научен консултант към издателство "Изток-Запад" и преводач на научнопопулярна литература. Изследователските му интереси са в областта на историята и философията на логиката и математиката. Носител на награда на БАН "Проф. Марин Дринов" за млад учен за 2008 г.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" с Росен Люцканов можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Нов български университет, изд. Изток-Запад

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54