Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и използван от най-модерните технологии, включително от все по-присъстващия в живота ни изкуствен интелект.
За да направим опит поне да надникнем в тази сложна материя, разговаряме с проф. Петя Осенова, преподавателка в Софийския университет, отскоро член на борда на Международната асоциация за мрежи от думи (Global Wordnet Association), структура, която има за цел да обедини и подпомогне усилията при създаването, поддържането и използването на мрежи от думи за различни езици.
Мрежата от думи е вид речник, тазаурус, но релационен, т.е. с много отношения между думите и подчинени на йерархия. Основната единица е синонимният ред, а не отделната дума, пояснява проф. Осенова. Тези мрежи от думи не са създавани първоначално за езикови технологии и справки, а с идеята да се направи някакво приближение до менталния лексикон чрез повече отношения между думите. Но впоследствие се установява, че може да се ползват и за обработки на езика.
Какво представлява инициативата, започнала по време на ковид пандемията – Корпус от данни за 29 национални и регионални парламента, включително и българския. Защо е необходимо знание за езика в ерата на големите езикови модели и какво правим ние с тези модели. Намалява ли ролята на естествения човешки интелект и професионален опит при все по-съвършените технологии за обработка на езика, чуйте в интервюто с проф. Петя Осенова.
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
