Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нови кедрови дървета са открити в подводната вкаменена гора край Созопол

Изследователите са извадили четири чувала от въглищния пласт

Стефан Велев
Снимка: БНР

Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите.

Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев още през 1981 година. Тогава те пишат статия за откритието, но след това десетки години нищо не е правено. През 2022 г. изследванията са подновени от екип на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Тази година продължава и трябва да приключи неговото проучване.

"Тази година при проучванията попаднахме на един изключителен феномен – студената вода под 12-13 метра дълбочина. Това бе едно предизвикателство пред нас, не знам точно на какво се дължи, но това създаде доста препятствия при проучването ни. 20-25 градуса на повърхността на водата, а след 12 метра дълбочина температурата на водата стигаше до 9 градуса, което правеше на моменти работата ни невъзможна. Това се случи в края на юли, а през миналата година подобен феномен нямаше, нарича се термоклин.

Тази година тествахме една нова и интересна методика на проучване. Експериментирахме при проучванията с един подводен дрон. Той се свързва с компютър, това е съвременен апарат и може да работи независимо от променящите се условия. Този апарат може само да заснема, но не може да взема проби. Ние го използвахме за търсене на дървета, далеч от териториите на познатото и откритото до момента. Тази апаратура спестява много време, защото един водолаз може да работи под вода 40-50 минути, а този дрон е в състояние да работи над два часа, преди да му се изтощи батерията, и покрива големи райони. Чрез него открихме 3-4 нови дървета и отбелязахме нови територии.

През септември и октомври работата ще продължи. За наличието на въглищния пласт споменават в статията си още професорите Христо Пимпирев и Нешо Чипев, но за нас беше важно да установим къде се намира и какво представлява. Успяхме да извадим четири чувала от този пласт, които тепърва ще изследваме. Него ние открихме на дълбочина от около 20-21 метра. В състава на въглищата е записана много информация за начина им на образуване.

Чрез изследването им ще се стигне до информация за условията на средата, при която те са се образували, ще се определи степента на въглефикация. В тях се запазват микроорганизми, които ще дадат информация и за възрастта. Това ще спомогне с по-голяма точност да датираме подводната гора. Очакваме въглищен геолог да ги проучи. Имаме съмнения за наличието на фусил на малка шишарка в тези проби. През октомври и ноември вероятно ще приключим реалните подводни проучвания", разказа в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Стефан Велев от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Целия разговор на Ани Костова със Стефан Велев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От рибар ловец става ли?

Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..

публикувано на 06.10.25 в 16:25

Колкото по-рано се открие едно туморно образование, толкова по-лесно е лечимо

В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор Василена Куманова-Чочева (на снимката в текста) , специалист-онколог, с над 10-годишен опит разказва в предаването "Следобед за любопитните". "През последните години лечението на..

публикувано на 06.10.25 в 15:10

Българският принос в изучаването на Антарктида – 4 епизод: Местообитанията, птичето разнообразие и микрофлората на повърхностните води

В последния четвърти епизод ще чуете разказите за работата на сеизмологът Гергана Георгиева, орнитологът доктор Боян Мичев и биологът доц. Светослав Димов. Какво показват резултатите от работата на първата сеизмологична станция на остров Ливингстън в този епизод разказва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология..

публикувано на 06.10.25 в 13:45
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05