Как институците, неправителствените организации и бизнесът могат да работят заедно за съхраняването на културното наследство в България? Каква е ролята на гражданите и как можем да изградим устойчив интерес към темата "наследство"? Отговори на тези въпроси търсим в разговора с арх. Дора Иванова – основател и управител на фондация "Проект Бузлуджа". Повод за срещата е предстоящият международен форум "Партньорства и общности за културно наследство", организиран именно от екипа на "Проект Бузлуджа".
Международна сцена за културно наследство
Форумът ще се проведе за трети път и събира експерти от 10 държави – над 30 специалисти в сферата на опазването на културното наследство. По думите на арх. Иванова, събитието е особено значимо, тъй като съвпада с 10-годишнината от основаването на фондацията. Целта на форума е не само да постави на дневен ред предизвикателствата пред културното наследство в България, но и да представи добри практики от Европа, които биха могли да се приложат и у нас.
"Имаме невероятни примери от Латвия, Германия, Румъния – институции и неправителствени организации с изключителен опит. Те ще ни покажат различна перспектива за това как културното наследство може да се развива чрез партньорства и ангажиране на общности", казва арх. Иванова.
Гражданите – в центъра на каузата
Един от акцентите във форума е именно активната роля на местните общности. Според арх. Иванова, устойчивото развитие на културното наследство е немислимо без участието на гражданите: "Ако един обект не е важен за самите хора, колкото и усилия да бъдат положени, резултатите няма да бъдат устойчиви."
Съдбата на Бузлуджа – въпрос с отворен край
По темата за бъдещето на Дом-паметника на връх Бузлуджа, арх. Иванова коментира и резултатите от местния референдум, проведен в Казанлък през ноември 2024 г. Въпросът беше дали общината да получи сградата безвъзмездно за срок от 10 години. Макар че 93% от гласувалите подкрепят идеята, активността е под 19% и допитването не е признато за валидно.
Слушайте!
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
