Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

150 години от рождението на Елена Карамихайлова

Изложбата е съвместна инициатива на ХГ - Казанлък и ХГ "Елена Карамихайлова" - Шумен и се посвещава на доц. Ружа Маринска (1944–2022)

7
Автопортрет с котка, 1915
Снимка: ХГ - Казанлък

"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката, от държавни и частни колекции, което я прави най-плътния визуален разказ, създаван досега за нея. 

Нещо повече, изложбата може да бъде мислена както опит за очертаване на целия ѝ артистичен път, творчески фокусирания, теми, развитие на стила, но и като предложение за разбиране на личността на художничката – нейният характер, тревоги, вълнения, разочарования, страхове и една тиха, обемаща като че ли цялото й битие – самота, с която ще остане свързана до края на своя земен път. И огорчаващо – ще продължи да я следва и след смъртта ѝ, когато всичко онова, на което е отдала цялото си съществуване, ще остане неразказано." – думи на кураторите Пламен Петров и Рамона Димова.

Изложбата е съвместна инициатива на екипите на Художествена галерия - Казанлък и Художествена галерия "Елена Карамихайлова" – Шумен и се посвещава на изкуствоведа и наш учител доц. д-р Ружа Маринска (1944–2022), допълват те.

"Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството" – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска, преди десетилетие, описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името ѝ не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери, творчеството ѝ остава слабо познато на публиката и все още ненамерило свои изследователи. Въпреки че става дума за жена, която е част от една значима фамилна история, без чието присъствие и дела разказът за развитието на страната ни би бил непълен, и със сигурност – ощетен.

Въпреки че става дума за художествено наследство, което не само че "със своята живописна култура, чувствителност и техника влияе значително върху развитието на българската живопис", но и по-важното – със своите качества, то "ни дава лице", с което да се явим както пред Европа, така и пред света. Името Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в немалко научни и критически публикации на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова - Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева. 

Това обаче се оказва недостатъчно – житейският и творческият ѝ път задават множество въпроси, които не са намерили своите отговори. Сред тях е дори годината на раждане на художничката, която според утвърдения разказ е 1875 г., но има поне два документа, които ни препращат към 1877 г. 

Когато към това добавим незнанието ни за годините на обучение на Елена Карамихайлова във Виена и Мюнхен, които според различните автори варират от 1895 до 1910 г., както и разпръснатото ѝ творчество, а навярно част от него и изгубено безвъзвратно, възстановяването на разказа за личността и наследството ѝ, се превръща в сложна и трудоемка изследователска задача, моментните резултатите от която са побрани именно в настоящата изложба. Към нея се подготвя печатно издание, чието представяне ще бъде част от образователната програма, съпътстваща изложбата през май, юни и юли. 

Експозицията ще остане в Художествена галерия - Казанлък до 17 август.

Димитрина Кюркчиева разговаря в "Артефир" с изкуствоведа Пламен Петров – куратор на изложбата и директор на галерията. Чуйте звуковия файл.

Снимки – Художествена галерия - Казанлък

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Първо морско издание на фестивала LUNAR

Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си издание "Море от светлини" фестивалът ще преобрази със светлинното изкуство не само градската среда, но и едни от най-завладяващите природни забележителности на брега на Южното ни Черноморие...

публикувано на 31.07.25 в 12:46

Цигулка в ритъма на Щраус: Таня Джарова и духът на Виена

Седмица преди едно от най-значимите културни събития за годината в България – турнето на  "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра", в рубриката "Разговорът" срещаме публиката с концертмайстора на формацията – изключителната цигуларка Таня Джарова-Салюстио. Родом от България, живееща и творяща във Виена, Джарова не само е майка на четири деца, но и водеща..

обновено на 31.07.25 в 11:46

Обучение по традиционно строителство в "Етъра"

В музея на открито "Етъра" край Габрово днес започва десетото издание на  образователната програма "В света на старопланинската архитектура", посветена тази година  на европейските измерения на традиционното строителство. Събитието събира занаятчии, изследователи и специалисти от Норвегия, Унгария, Чехия,  Румъния и България, а акцентът е..

публикувано на 31.07.25 в 09:09

Наближават празниците на Димитровград

Как се поддържа малка галерия, и то с ценни творби на български класици в Димитровгард. През август предстоят празниците на града, а Историческият музей в Димитровград ще бъде реновиран и преобразен.  Антоанета Станчева , директор на Историческия музей и на Художествената галерия в Димитровград, споделя повече за предстоящите събития пред..

публикувано на 31.07.25 в 08:55

Първи поглед за Фестивала на българския игрален филм "Златна роза"

Варна отново ще бъде домакин на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза". Форумът представя новите постижения в родното кино и събира професионалната общност и публиката в актуален разговор за състоянието и перспективите на филмовото изкуство. 26 пълнометражни, 42 късометражни филма и 2 сериала са подали заявки за..

публикувано на 31.07.25 в 08:10