Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкуственият интелект в образованието: инструмент или заплаха?

| обновено на 15.04.25 в 11:12
Снимка: БТА

В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по финансови и икономически дисциплини? Този актуален проблем беше в центъра на дискусията по време на кръглата маса "Търсещи знание", проведена под патронажа на ректора на УНСС. Представители на организаторите – преподаватели, докторанти и студенти – споделиха своите гледни точки и размисли относно предизвикателствата и потенциала на ИИ в академичната среда.

Гл. ас. д-р Росица Тончева: Да погледнем през очите на студентите

"Моята дългогодишна преподавателска работа ме е срещнала с два основни проблема – как да научим студентите и как да ги мотивираме те сами да искат да се учат", подчерта д-р Росица Тончева. Тя посочи, че днес има частична загуба на смисъла на понятието "студент" – човек, който постоянно търси знание. В същото време технологиите изкушават младите хора да се възползват от готова информация, често без критично отношение към нейната достоверност. Именно тези наблюдения са станали основа за създаването на инициативата, която цели диалог със студентите – "да видим какво ще поискат от нас студентите и да погледнем през техните очи в бъдещето и да бъдем взаимно полезни".

Гл. ас. Кремена Шутилова: ИИ е инструмент, не заместител

Гл. ас. Кремена Шутилова също постави акцент върху необходимостта студентите да използват ИИ разумно. "Всички достигнахме до извода, че ИИ присъства, но той може да бъде инструмент на човека, това е едно последствие от естествения интелект", отбеляза тя. Преподавателката изрази притеснение, че студентите се доверяват твърде много на резултатите от ИИ без да ги проверяват. "А ние искаме да ги научим да проверяват и да цитират този резултат."

Петър Стойнов: Нова теория за нова епоха

От своя страна, докторантът Петър Стойнов обърна внимание на по-широкия контекст, в който се развива изкуственият интелект. Той напомни, че всяка нова икономическа школа се е появявала в резултат на индустриалните революции. "Ние сме на прага на четвъртата, някои я наричат петата индустриална революция, можем да очакваме нова теория", заяви той. Въпреки напредъка на технологиите, той изрази съмнение, че тази нова теория ще бъде създадена от самия ИИ. По думите му човечеството е изправено пред избор между различни посоки на развитие – продължение на капитализма, който се трансформира във феодална структура, или поява на нов тип социализъм. "Неолибералният път приключва", категоричен бе Стойнов.

Олга Барон: Критическото мислене е ключът

От гледната точка на студентите, Олга Барон, трети курс, специалност "Финанси", изрази убеждението, че бъдещето ще принадлежи на онези, които умеят да комуникират ефективно с изкуствения интелект. "Основата на тази комуникация е точно критическото мислене", каза тя. "При ИИ – най-важното е как формулираме въпроса."

Виктория Бордяшева: Човешкото остава незаменимо

Първокурсничката Виктория Бордяшева от катедра "Информационни технологии и комуникации" подчерта границите на изкуствения интелект в настоящия му вид. "Не смятам, че в момента ИИ може да придобие чисто човешките качества като емоции", каза тя. Според нея, без правилно зададени въпроси, ИИ не може сам да създаде нещо качествено.

Слушайте!


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35

Памет за 7 октомври

Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..

публикувано на 07.10.25 в 16:35

В Софийския университет откриха Център с лаборатория за изследване на аутизма

В София бе открит Център с лаборатория за изследване на аутизъм. Той се намира в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има за основна цел да подпомага диагностицирането и приобщаването на децата с аутизъм към училищната среда. Сградата на центъра е двуетажна. На първия етаж се провеждат консултации, логопедични и психологични..

публикувано на 07.10.25 в 16:13