За паметта, като жив организъм, за противодействието спрямо статичното състояние на нещата, за новите мисловни хоризонти – говори Мария Степанова, водеща фигура в съвременната руска литература, писател и есеист.
Разговорът в "Артефир" се случва часове преди срещата на Степанова с българските читатели в рамките на формата "Литературни срещи", организиран от фондация "Прочети София".
Събитието е от 20 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН.
В ефир превежда Владимир Бернер.
Колективната памет е непрекъснат процес на споделяне, смята Степанова, автор на книгата "В памет на паметта".
"Паметта много лесно може да бъде превърната в оръжие за потискане. Затова ми се струва, че колкото повече паметта става домашна, лична, толкова по-добре за нас", казва писателката.
Паметта, по думите на Степанова, е чувствителна материя и в нашето увлечение по нея не бива да забравяме наличието на история – точна наука, която борави с факти и документи.
"Последните години показват, че уроците, които са сякаш много добре усвоени, просто не работят. След Втората световна война, както ми се струваше някога, се създаде един обществен консенсус, който се свеждаше до някакви прости думи: "Никога повече" или "Главното е да няма война". Това беше универсална и интернационална система на разбиране, че тези думи имат отношение към всеки от нас.
Както виждаме, не изминаха и няколко десетилетия, войната се случва в центъра на Европа и нищо не може да бъде сторено, за да бъде предотвратена. Това е много тъжно, ако говорим за свойства на човешката натура като цяло. Но това не означава, че архивите трябва да млъкнат, че паметта трябва да спре. Едно от основните свойства на всеки едни архив е многогласността му", казва Степанова.
Властта използва паметта като пластелин, заявява писателката, която е била свидетел на целия процес, довел до войната на Русия в Украйна. По думите на Степанова всичко е започнало с контрол върху някои исторически наративи.
"Войната на Русия срещу Украйна е война на паметта, която се осъществява не в областта на културата, а в реалния живот с редица жертви", коментира гостът.
"Всяка една независима мисъл вече е форма на съпротива. Да останеш сам със себе си, да запазиш своята човечност в едни определени обстоятелства, вече е форма на протест", добавя Степанова.
Авторката казва още: "Способността за насилие и жестокост е част от природата на човека, която може да бъде леко туширана, но понякога като подземен огън избликва нагоре. Винаги е горчиво да се мисли, че засега никакви усилия от страна на културата не са прекратили нито една война. Напротив – много велики произведения се създават точно на фона на някакви чудовищни исторически събития."
Гостът формулира ролята на писателя в днешно време по следния начин: "Да свидетелстваме, да говорим истината така, както я разбираме, да променяме езика и да се съпротивляваме на онези промени в езика, които държавата се опитва да осъществи."
Степанова е автор на книга, посветена на Марина Цветаева. Тя коментира мощния заряд на голямата руска поетеса, пропит с мисълта за справедливост – може би невъзможна, но не по-малко необходима.
За жените в литературата днес Степанова казва: "Женските гласове стават все по-чуваеми, изпълват все повече информационното пространство и стават необходими. Може би за първи път от столетия ние започваме да се чуваме. Женственият начин да се мисли, да се намират решения изведнъж се оказва нашият шанс да оцелеем. Може би това ще обхване и политическото поле. Струва ми се, че тогава войните ще станат по-малко на света."
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Понякога в уж странична на магистралната история биография можем да открием и откриваме онези пресечни точки в движението на света, които ни казват много за него, за времето, за нас самите. Такава точно биография е например животът на знаменития български фокусник и илюзионист, прочутия цирков артист Мистър Сенко (Евстати Христов Карайончев)...
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак", че този поет "изненадва, дори на места плаши с една неестествена за толкова млад автор сдържаност, чувство за мярка, култура на стиха и вродено като че ли чувство за трагичното. Същевременно тя..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат с редица емблематични мащабни стенописи на ключови локации в София, чрез които създава истории за взаимодействието на природата, човека и символите със сюрреалистични ситуации, носещи многопластов..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с интерактивния спектакъл "Нифеуи – мистерия на водата" в културно-туристически я център "Акве Калиде" в Бургас . Древният тракийски епос ще оживее под звуците на авторска музика,..
В редакция "Хумор и сатира" не ни е това работата, по-скоро е страничен ефект, но смешките ни са такива, че някои слушатели тръпки ги побиват дори в най-страшните жеги. Подобен ефект вероятно ще има и тази неделя за избрани хора веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg