Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лъчезар Лисицов: Живеем в антиутопия и това не са нормални политици

"Ту-туу" журналистите в света на "Ту-туу" политиците – или за отклонените премълчани проблеми

Кристияна Стефанова: Всички парламентарни репортери трябва да сме възмутени само от себе си

Лъчезар Лисицов и Кристияна Стефанова
Снимка: БНР

Парламентарните репортери Кристияна Стефанова от телевизия "Евроком" и Лъчезар Лисицов от "Клуб Z" коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Ту-туу" журналистите в света на "Ту-туу" политиците.

От кого е по-лесно да се възмутиш

Кристияна Стефанова: "Според мен ние трябва да сме възмутени главно от себе си, всички парламентарни репортери. Защото с такива изказвания, като "Ту-туу" реално се отвлича вниманието, според мен, от важните и значими обществени теми. И докато се случват огромни корупционни скандали в държавата, абсолютно всички пишат, както и говорят, и обсъждат едно изказване на Борисов, което мина и замина. То не е толкова важно, всъщност, че каза "Ту-туу".

Има много по-важни теми в държавата и мисля, че Борисов умишлено понякога прави такива смехотворни изказвания, с които да отвлича обществения отзвук от реално важните теми.

Лъчезар Лисицов: "За мен е грешка на медиите, че обърнаха внимание на Борисов. Ние самите отклоняваме реално вниманието, като обръщаме внимание на точно такива смехотворни изказвания. В медиите има много по-генерален проблем.

Тук проблемът не е, че репортерите не знаят какво да правят, не знаят как да се възмутят, на кого да се възмутят. Проблемът е в собствеността и в управлението на медиите. И това продължава вече, откакто на Борисов започна първият му премиерски мандат.

Имаме вече и втори голям играч, Делян Пеевски, който очевидно по време на всичките управления на Борисов е придобил огромно влияние – медийно, в служби, в институции. И през това влияние в големите медии всъщност се премълчават реалните проблеми."

Как личи влиянието на Пеевски

Кристияна Стефанова: "Мълчанието – както на медиите, така и на политиците. Няма опозиция срещу Пеевски. Този човек излиза и казва в темата X, иска нещо и всичко, което поиска, се случва буквално един час по-късно. А медиите не смеят да му опонират. Той си мисли, че медиите са му пощенски кутии, които трябва просто да доставят информациите. Излиза, казва две изречения, а когато получи някакъв неудобен въпрос, става и си тръгва, или казва: "Колеги, моля, нататък"."

Лъчезар Лисицов: "Това изглежда по-зле и от един тъп филм. Не може човек като Делян Пеевски да има такова влияние върху медиите и да му се обръща такова внимание, да му се премълчава всичко."

Защо така се получава

Кристияна Стефанова: "Смятам, че всеки един политик е длъжен да седи до последния въпрос, а не умело да се измъква. И искам да наблегна и на сградата на 51-вото Народно събрание, че тя просто не ни предоставя никаква възможност да задаваме ясно въпросите си, защото сме сложени на два квадрата, и реално, когато някой политик иска да се измъкне, има голяма възможност за това нещо. Да не говорим, че има няколко входа и изхода, и там и политиците имат възможността, ако желаят, да не се появяват. "Има такъв народ" не съм ги срещала в кулоарите на парламента може би от три месеца. Освен ако има нещо извънредно и не решат сами да дойдат да кажат."

Лъчезар Лисицов: "Ако има повече критични медии, Пеевски няма да може да каже на всичките, вие сте на този или на онзи, вие сте купени и така нататък. Просто има двама-трима адекватни журналисти, които задават нормалните адекватни въпроси и затова той може да си позволите да каже – "Колеги, давайте следващия въпрос, а с вас не разговарям". И получава удобен въпрос отсреща, който да не го дразни по никакъв начин.

Той си има медии, между другото, те не са официално негова собственост, но ти, като погледнеш съдържанието им, се вижда, че той им влияе. Очевидно те се подчинят на него."

Ние като че загубихме чувството кое е хубаво, кое е лошо, кое е добро, кое е зло... Толкова ли нямаме усет да разберем хората какви са, Борисов и Пеевски, да речем, какъв типаж образи са и да, защо имат мутренско поведение. Това не е нормално.

Затова казвам, че живеем в Антиутопия. Това не са нормални политици.

Борисов и Пеевски задават тона, най-вече Борисов, с това отношение към медиите, но то е такова и от страна на много от политиците.

Според мен, не трябва да хвърляме вина толкова върху репортерите. Значи основната вина е върху управителите и собствениците. Те са изпратили тези репортери, за да вършат тази работа.

Съответните журналисти все пак си пазят хляба и това, което им е поръчано, те това правят. За съжаление, на повечето журналисти и медии манталитетът не е да си вършим журналистическата работа, защото медийната и журналистическата работа, тя е обществена.

За съжаление, повечето колеги не го възприемат по този начин. Те го възприемат като някакъв стандарт на работа, в която трябва да изпълняваш това, което са ти казали. И това се налага отгоре.

Повечето репортери в парламента нямат свобода да задават въпросите, които те преценяват за важни. Те просто отиват да свършат поставената им задача."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


Снимка – БНР


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35