В края на 2024 г. Министерството на здравеопазването реализира информационна кампания за профилактика на рака на маточната шийка, финансирана с 2 милиона лева. Резултатът — около 17 000 жени са се включили в скрининга, което представлява едва 20% от заложената цел. На този фон възникват сериозни въпроси за ефективността на вложените средства и подхода към общественото здравел
Според Лилия Асенова от Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка, "кампанията се отличава с липсващ коефициент на полезно действие".
На фона на критиките, в ефира на БНР предаването Lege Artis директорът на дирекция "Опазване на общественото здраве" към здравното министерство Илия Тасев защити резултатите от кампанията. Той подчерта, че макар числото да изглежда ниско, трябва да се отчете времевият период, в който е проведена инициативата. "Ако този успех, който е бил постигнат, го умножим по 12 месеца за една цяла календарна година, нещата не изглеждат толкова трагично, колкото се представят", посочи Тасев. Той акцентира и върху това, че "над 17 000 жени са имали достъп до безплатна скринингова програма". Това, според него, не е за подценяване, тъй като целта на кампанията е била именно да се повиши достъпът и осведомеността.
От данните, предоставени от Министерството, става ясно, че по време на скрининга са установени 770 отклонения, които са насочени за допълнителни изследвания. Това се разглежда като положителен резултат в посока на ранното откриване на заболявания.
Тасев обяви, че дейностите ще продължат и през 2025 г., с разширен обхват и нови акценти. Оперативният съвет към Националния план за борба с рака вече е предложил нови две скринингови програми — едната отново за рак на маточната шийка при жени на възраст 25–65 години, а другата за рак на дебелото черво при хора на възраст 45–75 години.
"Тези дейности ще бъдат продължени от страна на Министерството на здравеопазването и занапред с нови скринингови програми, които ще обхващат здравата част от населението", подчерта Тасев.
Слушайте!
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg