Какви са правата на младите хора в Европейския съюз?

публикувано на 09.05.25 в 12:40

Атанас Радев и Анелия Торошанова

Снимка: БНР

Какво прави Националният младежки форум (НМФ) в тази посока – Диалога на ЕС по въпросите за младежта

Диалог на Европейския съюз по въпросите за младежта е консултативен механизъм, който позволява на младежи от цяла Европа да участват в процесите на вземане на решения на най-високо ниво и да задават дневния ред на политиката за младежта на континента. Процесът се провежда в т.нар. "цикли", които съвпадат с тройните ротационни председателства на Съвета на Европейския съюз, и се координира от Европейска работна група в състав – представители на европейските институции, представители на Европейски младежки форум и представители на правителствата и националните младежки съвети на 3-те държави председателки.

Атанас Радев, председател на Национален младежки форум (НМФ), е гост в юридическото предаване "Законът и Темида" и направи коментар:

"Ние някак си не говорим много за това какво ЕС дава като възможности – как младежите, навършвайки 18-годишна възраст, могат да обикалят Европа, отделно програмите на ЕС "Еразъм", Европейски корпус за солидарност, това младежите да могат да доброволстват в различни държави от ЕС, да служат на каузи, да развиват знания, умения и компетентности... Това са част стратегическите приоритети на ЕС, с оглед на европейските младежки цели, които бяха завършени в края на Европейското председателство на България – наша гордост."

Как ЕС създава среда за развитие на младите хора и какви са техните права в ЕС?

Член 165 от ДФЕС гласи, че чрез своите действия Съюзът се стреми да насърчава развитието на младежкия обмен и обмена на хора, работещи с младежта, както и участието на младите хора в демократичния живот на Европа. Член 166 предоставя на ЕС възможността да провежда политика на професионално обучение, която да подкрепя и допълва действията на държавите членки. В този член се възлага на Съюза да улеснява достъпа до професионално обучение и да насърчава мобилността на обучаващите и обучаваните, и в частност – на младите хора.

Какви са нагласите на младите хора към ЕС и еврозоната?

Национализъм срещу европейска идентичност. Стряскащо висок процент от българските младежи са на мнение, че България следва да напусне ЕС. Това е отговор, посочен от всеки трети запитан. Все пак мнозинството от 51% отговарят отрицателно. Социологическият профил на евроскептиците обхваща младите българи с по-ниско образование, с по-ниски доходи, притеснени за своето бъдеще (често повече от своите връстници), националистически настроени. Същевременно забелязваме, че в по-голяма степен привърженици на ЕС са жените, с по-високо образование и живеещите в градовете, както и възрастовата група от 19 до 24 години. Намираме косвено потвърждение на тезата, че уязвимото социално-икономическо положение на респондентите води до разочарование от ЕС, като източник на решения. Изследването за младежта на фондация "Фридрих Еберт - България".

Разтревожен съм от факта, че 19% от младите хора в рамките на това проучване споделят, че подкрепят диктатурата, като по-добра форма на управление. Споделят също, че биха подкрепили силен лидер, който не признава резултатите от изборите и съответно решенията на парламента. Което означава, че младите хора нямат ясна представа как да участват в демократичния живот и имат доста по-ниско доверие в институциите, а това е много притеснителна тенденция. Това вещае възникването на хронични конфликти в обществото и ще доведе до девалвация на самите институции. От друга страна, когато институциите не могат да внесат ред в обществото и да регулират отношенията, самите хора ще започнат да внасят ред и да се саморазправят..."

Чуйте целия разговор с Атанас Радев в звуковия файл.