Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините.
Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към госта в студиото д-р Атанас Мангъров и към инфекционистите. Менингит, морбили, лаймска болест, "летни диагнози" – салмонела, хепатит, чревни разстройства… Отговорите от завеждащия Детската клиника в Специализираната болница за лечение на инфекциозни болести в София доц. Атанас Мангъров.
Не в търсене на сензация, а в поредната битка с фалшивите новини със замесени в тях имена на лекари, започнахме диалога в студиото. Всеизвестната фраза: "Слуховете за моята смърт са твърде преувеличени" д-р Мангъров коментира с горчива усмивка. Защото едни хора са използвали неговото име, образ и глас за налагане на съмнителни рекламни послания. Ето че стигнахме и до изкуствения интелект, който би трябвало да бъде в служба на човечеството, а не обратното?! В тази лъжа дори се прокрадва "фактът", че известният медик е застрелян пред дома си.
Сменихме темата и настроението с важни съвети към семействата, които ни слушат и в ефира се появиха теми за още "забравени" диагнози: коклюш, варицела, рубеола и други ваксинопредотвратими болести.
По време на диалога в студиото бяха включени и две искрени благодарности към човека и медика доц. Атанас Мангъров за грижите, положил за свои малки пациенти. С това настроение се разделихме и с обещанието за нова среща в навечерието на лятото – за проблеми, свързани със сезона, за които не стигна време в поредното седмично издание на програма "Христо Ботев" "За здравето".
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
