Черноморската екосистема има своите специфични функции. Не е никак лесно да се прогнозира и разбере въздействието на който и да е фактор, било то климатични, човешки или космически, върху системата, в това число и черноморската. Това е така, защото те се състоят от облак от връзки. Тук говорим за ефекта на пеперудата, т.е. ако на едно място пеперудата си мръдне крилцата, то на друго място може да настъпи потоп. Територията на Черно море е с дълга история. То е било и суша, било е и езеро, блато, а сега вече е това, което е.
Преди 6-7 хиляди години през Босфора са навлезли солените води, изменят се екосистемите при еволюцията на Земята. С годините обаче Черно море не става по-солено. Но става все по-топло при променящите се климатични условия.
Според едно изследване само за периода 2005-2019 година, месец февруари става все по-топъл за Черно море и процесът на затопляне ще продължи. Резултатът от глобалното затопляне е, че и водите на всички морета и океани се затоплят, и в нашето море влизат все по-топли води. Това повлиява и живота в Черно море.
Ще наблюдаваме все по-чести цъфтежи на водораслите, по-големи морски дарове, измиране на някои морски видове и дестабилизация на средния слой в Черно море. Това ще доведе до засилване влиянието на най-дълбокия слой със сероводорода и според някои учени това ще е смъртта на Черно море.
Всички протичащи в момента процеси в морето водят до дестабилизация и изтъняване на средния слой в морето, който изолира горния, където е животът в морето от долния – мъртъв. Системно трябва да се извършват проучвания и дейности, свързани с опазването на живота в Черно море", разяснява в предаването "Следобед за любопитните" биологът и еколог проф. Нешо Чипев. Той подробно разказва за процеса на оксидативен стрес, който проследяват учените и сред живите организми в Черно море.
Дотук проучванията показват, че не могат отделните фактори да бъдат проследявани как повлияват живите организми в нашето море. Стресът и оксидативният стрес са една оценка, която показва как тези фактори повлияват или застрашават живота в морето или организмите се адаптират и справят, уточнява още професорът.
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Нешо Чипев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
