Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди София Прайд 2025: Какво е да бъдеш куиър младеж в България

Велислав Петров: Прайдът е празник на хората, които искат да покажат, че не ги е страх, че искат да са просто хора, а не подтип хора

Снимка: Организаторите

Точно месец преди София Прайд 2025 в "Нашият ден" своята лична история разказва Велислав Петров. Като куиър младеж в България, той описва осъзнаването на принадлежността си към ЛГБТИ общността, взаимоотношенията с родителите, отношението на учителите, особено в рамките на допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование от 2024 година, което забрани популяризирането на идеи и възгледи, свързани с "нетрадиционна сексуална ориeнтация", взаимоотношенията със съучениците, приятелите и другите младежи на сходна възраст, притесненията, свързани с политическата ситуация у нас и в света. 

Срещата с Велислав започва в Борисовата градина – едно място, което, по думите на младежа, не е безопасно за куиър хората. По улиците, в парковете, в градския транспорт насилието дебне онези представители на ЛГБТИ общността, които решават да изразят себе си и любовта си. Велислав е ставал свидетел на агресивни прояви.

Младежът, който родом е от Кюстендил, разказва за първите години в столицата, когато е живял в страх сякаш има мишена на гърба си.

В малкия град общността е сплотена до момента, в който не покажеш, че си различен, по думите на Велислав. Различните биват отхвърлени дори в училищната среда. След допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование куиър младежите са дискриминирани включително от учителите, които им забраняват да се себеизразяват чрез външния си вид – облекло, пиърсинг и т.н. Забраните не важат за "нормалните", хетеросексуални ученици, което е признак за дискриминация, подчертава Велислав.

"Ако повече хора бяха открити и темата не беше табу, ако хората получаваха повече информация, нямаше да ги е страх. Законът спира потока на информация. Промените възпитават едно поколение, което вместо по-толерантно ще става по агресивно", коментира Велислав.

Младежът, който в момента е студент по право, е категоричен, че половата идентичност е част от човека – тя не може да бъде придобита от общуването със себеизразяващи се ЛГБТИ хора. Велислав изразява тревога от нарастващото влияние на онези политически партии, които са не само хомофобски, но и насочени срещу правата на различни уязвими групи.

"Нещата стават по-зле. Имаше период, в който бях по-обнадежден – може би, когато бях първи/втори курс в университета 2021/2022 година – но от миналата година все повече ме е страх накъде отива светът", заявява Велислав и допълва, че дори в университетска среда се сблъсква с консервативните разбирания на колеги и преподаватели.

В края на разговора Велислав казва: "Прайдът е празник на хората, които искат да покажат, че не ги е страх, че искат да са просто хора, а не подтип хора."

Поканата, която младежът отправя, е насочена най-вече към представителите на обществото ни, които не знаят какво да мислят, нямат напълно формирано мнение и слушат единствено легенди за Прайда.

Велислав Петров вярва, че само чрез емпатията хората могат да бъдат избавени от обезправяване, а обичта ще спаси всички нас.

Чуйте целия разговор в звуковия файл: 

Материалът е създаден по проекта "От думи към истории", който се изпълнява от фондация GLAS, фондация Bilitis, Асоциация на европейските журналисти – България, Роми за демокрация и Мулти култи Колектив. Инициативата е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях. 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас и Мира Атанасови и двете им дъщери

Харманлийски кози

Мира и Атанас Атанасови и двете им дъщери отглеждат стадо от 250 кози в стопанство на брега на река Харманлийска. През лятото те обитават малка къща непосредствено до оборите, а стопанството освен от козите е обитавано и от редица декоративни животинки, с които децата от Харманли могат да се запознаят при посещенията си във фермата. Мира и Атанас..

публикувано на 09.11.25 в 10:15
Храм „Св. Никита“, Чучер, Македония

За вярата

Една от основните теми на евангелското четиво в днешната неделя е вярата, защото тя е важно условие за нашето спасение. Словото Божие ни разкрива често ярки нейни прояви, благодарение на тях се явява Божията сила в чудеса, за каквито става дума и в този евангелски откъс. Макар и допряла се скришом до Спасителя, кръвотечивата жена не остава..

публикувано на 09.11.25 в 09:40
Група за бални и латино танци

Ние сме тук – нека да танцуваме!

Предлагам да потанцуваме. Ще го направим с помощта на две групи възрастни дами, които са изключително запалени по народните, както и по латино и балните танците. Всички те участват в проекта "Аз съм тук". "Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен" Той се случва в София по идея на хореографа Надежда..

публикувано на 08.11.25 в 13:20
Венцислав Иванов и съпругата му Анита

Финландското "сису", българският език и семейното щастие

Дипломатът от кариерата Венцислав Иванов и съпругата му – финландката Анита, зареждат ефира на "Семейно радио" с откровен разговор, изпълнен с десетки езици, държави, дипломатически мисии, семеен уют и житейска мъдрост. Анита започва със значението на "сису" във финския език и как се живее във Финландия, след което продължава с това как е..

публикувано на 08.11.25 в 12:45

Във Варвара идват хора, търсещи спокойствие

Село Варвара се намира на около 70 км от областния град Бургас и на 8 км от общинския център град Царево. Разположено е на 500 метра от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна и е в обхвата на природен парк "Странджа". Според легендите гърците, населявали района на Ахтопол, наричали тракийските племена от..

публикувано на 08.11.25 в 10:08