Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението

Как е изглеждала селищната система по средните течения на Марица и Тунджа през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва доктор Пламен Георгиев

Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението у нас през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва учен от БАН

"Селищната система по средните течения на реките Марица и Тунджа през късната бронзова и разната желязна епоха" е озаглавен трудът на д-р Пламен Георгиев от Националния археологически институт с музей към БАН. Териториалният обхват на изследването включва частта на Горнотракийската низина, заключена на север от южните склонове на най-източните дялове на Средногорския разлом, на изток – по билото на възвишенията Хисар (Карнобатско) и Кара тепе, които обособяват Бургаската низина на изток. В южна посока териториалният обхват е ограничен от Дервентските възвишения, през Сакар и Маришкия шев до северните склонове на Източнородопската област. На запад границата на изследвания район минава по линията, свързваща Чирпанските възвишения на Сърнена Средна гора и северните склонове на родопския връх Мечковец, която разделя Пловдивското от Старозагорското поле в Горнотракийската низина. 

Така очертаната географска територия заема източния дял на Тракийско-Странджанската географска област (Пенин 2007). В нея попадат средните поречия и долините на двете големи водни артерии – реките Марица и Тунджа.

"Това изследване е посветено на един период, който е малко познат в исторически план, но той е наситен с много динамични и драматични събития в глобален план. Усилията ми бяха насочени към това да се направи една малка крачка в посока познаването на културата, бита и традициите на хората, населявали земите ни през този период. 

Този период, като не толкова изследван, поставя много и разнообразни въпроси с научен интерес още от времето на откриването на Вълчитрънското съкровище и Казиченската купа, едни наши съкровища, които не намират адекватната си археологическа среда за момента. Те трябва да се класифицират и поставят в конкретна културна среда. Тези наши съкровища, като луксозни изделия, са признаци на благополучие, богатство и изобилие, каквито не се наблюдават на терен при археологическите разкопки. 

Без да имам претенции за епохалност в твърденията и изследванията си, усилията ми бяха насочени към това да уточним фактите. Разработката е плод на 10-годишни проучвания и работа. След завършването на работата, у мен останаха повече въпроси без отговор. Чисто статистически факти, засягащи териториалния обхват на изследването за източната част на Горнотракийската низина. При събирането на информацията от разкопките, исторически извори, природните факти и дадености целта ми беше да се опитам, изследвайки картината, да я възстановя и да видя как си съответства тя с резултатите от археологическите проучвания и общата динамика на епохата. Какво показва съпоставката? 

В бронзовата епоха се е наблюдавал първоначално демографски възход, а в края на периода демографски срив и това намира своето отражение в проучванията до момента. След това в периода на ранножелязната епоха последва отново демографски бум или във втората половина на второто хилядолетие преди Христа и първата половина на първото хилядолетие преди Христа, това е период на динамика в селищното развитие и демографския потенциал на общностите. Това говори за културната среда на хората по времето на късния бронз, а това не съответства на тези паметници, които познаваме от витрините на музеите. Откритите паметници са с доказан местен произход, т.е. суровините за тях, изработката, уменията говорят за местен произход. Този местен произход обаче не отговаря на новите данни. 

Моето проучване се опитва да отговори на въпроса "Как са изглеждали селищата от онзи период". Озадачава ни липсата на некрополи в жилищата на изследваната територия, а жилищата са изградени по елементарен начин и с подръчни средства. Поставя се и въпросът дали това са постоянните жилище на хората в този период и на тази територия", разказва в ефира на "Следобед за любопитните" д-р Пламен Георгиев.  

Целия разговор на Ани Костова с д-р Пламен Георгиев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР