Насред силния шум от политически разпри темата за образованието също кънти в общественото пространство с канонада от следващи едно след друго предложения на МОН, които не изглежда да са подплатени с научни доводи, изследвания, дългосрочно планиране и обществено обсъждане, затова пък предизвикват разногласия, подозрения и тревога у хората, пряко засегнати от тях, но и сред гражданите на държавата ни изобщо.
На този фон неотдавна група съмишленици, активно участващи в обществения живот, поставиха началото на инициатива, наречена "Училището, което искаме". Всички граждани са поканени да напишат накратко какво според тях трябва да бъде училището, на което поверяваме децата си. Текстът със снимка на автора ѝ се изпраща на организаторите и се публикува в група във фейсбук със същото име "Училището, което искаме".
Цвета Брестничка е известна като дългогодишна председателка на УС на асоциация "Родители", гражданска активистка, писателка и пътешественичка, майка на 4 деца и баба на 7 внучета, както сама казва за себе си. Тя е една от инициаторките на кампанията "Училището, което искаме". В рубриката "Всичко за образованието" тя споделя какъв е замисълът на начинанието.
"Не си представяме, че с една кампания ще преобърнем образованието, просто даваме заявката, че имаме нужда от ново преформулиране на целите на образованието. Тази кампания по някакъв начин е отзвук и на кампанията, която направихме каква болница искаме и която беше в основата на промените в стъпките за изграждане на национална детска болница. Всъщност това, че обществото толкова силно се ангажира с темата, доведе до това, че целият процес за изграждане на детската болница беше поставен на здрава основа, така че в края на краищата дори тези, които имаха съпротиви в началото, по-консервативно настроените хора, хората, които искаха бързи решения, се убедиха, че най-доброто, което можем да направим, е, като го направим заедно, така че болницата да бъде добра и за децата, и за родителите, и за лекарите, и за сестрите – за всички хора, които са ангажирани с детското здравеопазване. И че болницата не е само сграда, а всичко, което се случва около и в тази сграда.
По същия начин искаме този разговор за образованието да ни помогне да се обединим, да престанем да се делим на родители срещу учители, учители срещу деца, деца срещу възрастни, директори срещу учители, министерство срещу служители или педагози и така нататък, т.е. тези безбройни разделителни линии, които непрекъснато се появяват между нас, да успеем да ги надмогнем и да си поставим общата цел. Разбира се, това никак не е лесно, защото знаем, че хората са различни, имат различни убеждения, различни представи, но всички искаме най-доброто за децата и, ако не можем да се обединим да постигнем това най-добро за децата, бъдещето ни е обречено.", казва Брестничка.
Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст. В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови..
Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор Василена Куманова-Чочева (на снимката в текста) , специалист-онколог, с над 10-годишен опит разказва в предаването "Следобед за любопитните". "През последните години лечението на..
В последния четвърти епизод ще чуете разказите за работата на сеизмологът Гергана Георгиева, орнитологът доктор Боян Мичев и биологът доц. Светослав Димов. Какво показват резултатите от работата на първата сеизмологична станция на остров Ливингстън в този епизод разказва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология..
"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg