Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Кристалина Стойкова: Процесите на планетата Земя са циклични

С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива система и ако погледнете в сайтовете на големите сеизмологични агенции, ще намерите доказателство за това, защото непрекъснато има земетресения, изригвания на вулкани и последствията от живота на твърдата земя, океаните и атмосферата – основните обвивки на планетата ни. С авторитета си на учен твърдя, че това което наблюдаваме през последните години, свързано с процеса на глобалното затопляне, е съществувало и преди на Земята. 

Това разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Кристалина Стойкова. Проф. Кристалина Стойкова е от Геологическия институт на БАН, секция "Палеонтология, стратиография и седиментология". През последните 10-15 години във фокуса на внимание са палеоклиматичните промени, които са климатичните промени в историята на Земята, както и палеообстановките в различните епохи, които са се редували на територията на България. Направленията, в които работи проф. Стойкова, са "Климатични промени, рискове и природни ресурси" и "Астрономия, космически изследвания и технологии".

"През годините на своята работа съм изследвала няколко глобални затопляния, последното от които се е случило преди 55 милиона години. Благодарение на геоложките запазени архиви учените установяваме как тогава Земята е преминала през това много голямо затопляне. Изследвайки го тогава, днес ние можем с много голяма точност да дадем реални параметри на бъдещия климатичен модел, да прогнозираме какво може да се случи в климатичната система на планетата.

Ако се обърнем назад в миналото, можем да кажем, че най-силната фаза на глобалното затопляне е продължила 10 000 години и тогава средногодишната температура на Земята се е повишила с 9 градуса.

Това обаче е оказало огромно влияние върху всички живи организми на планетата, като най-силно са били засегнати екосистемите, които са живеели в най-високите северните и южни ширини, защото там температурата най-много се е повишила, докато около екватора повишението е било значително по-малко. Реално тогава човекът все още не е съществувал на Земята, а цялата система е преминала през това глобално затопляне.

След преминаването на този процес следва охлаждане и планетата достига до ледената епоха. Ние в момента тъкмо излизаме от този ледников период с един тренд към глобално повишаване на температурите. Човекът не може да спре процеса на затоплянето, защото движещите сили са извън човешките възможности.

Това са планетарните и астрономични фактори, които действат на Земята, т.е. слънчевото греене, наклонът на оста, позицията ѝ в галактиката и т.н. Има и вътрешни фактори – като движението на континентите и океаните, вулканите и земетресенията. Всички тези фактори, комбинирани и много фино балансирани, определят процесите на планетата.

Човекът започва да има отпечатък едва в последните няколко века, примерно от 300-400 години от началото на индустриалната ера, когато започва да продуцира парникови газове и да изгаря изкопаеми горива. И тези организми, които не успеят да се адаптират при тези циклични промени по естествен начин, загиват, но онези, които останат, са адаптирани за живот при новите условия.

Човекът реално не може да разруши планетата, но може да унищожи висшите организми и да върне живота тук на примитивно ниво, т.е. на планетата Земя няма да има високоорганизиран живот такъв, какъвто имаме сега. Затова и науката трябва да продължи да изучава саморегулиращата се и добре организирана планета Земя и да се опита да предотврати използването на тези постижения за деструктивни цели", категорична е проф. Стойкова.

Цялото интервю от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Кристалина Стойкова можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05
Стефан Виет

Стефан Виет – първият инфлуенсър с увреждания у нас

Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..

публикувано на 03.10.25 в 15:10

Честване на 225 години от рождението на Колю Фичето събра учени на национална конференция

Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..

публикувано на 02.10.25 в 18:25

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..

публикувано на 01.10.25 в 12:45