Как древните гърци са осветявали вътрешността на Партенона? На този въпрос отговор дава испанският археолог Хуан де Лара, който е преподавател по История на изкуството и археология в Оксфордския университет. С помощта на 3D технологии и други дигитални инструменти той успява да разгадае една от големите загадки на класическата архитектура и да покаже как е изглеждал отвътре Партенона в Атина преди 2 500 години.
В изследването си, озаглавено "Осветявайки Партенона", публикувано в научното списание– The Annual of the British School at Athens, Де Лара реконструира сцената, която би се разкрила пред очите на грък от V век пр.н.е. при влизането в храма, посветен на Атина – богинята на мъдростта.
"Това е било не просто архитектура. Това е било театър на свещеното. Те са използвали светлината като специален ефект", казва де Лара, цитиран от агенция EFE.
В центъра на Партенона е стояла 12-метрова статуя на богинята Атина, изработена от скулптора Фидий. Археологът доказва, че когато древните гърци са отваряли вратите на храма, слънчев лъч, идващ от изток, попадал директно върху блестящата фигура, специално направена от злато и слонова кост, за да отразява светлината. Така в тъмния интериор статуята сякаш оживявала пред погледа на вярващите. Два пъти в годината – около април и в края на август – слънцето, вратата и статуята се подравнявали перфектно. Това съвпадало с Панатенейските игри в чест на Атина, засилвайки ефекта на това "божествено явление".
Сега археологът търси финансиране за създаване на виртуално изображение, което да покаже на посетителите какво наистина се е случвало вътре в Партенона.
Пловдивският фестивал на науката събира учени от цял свят в града под тепетата. Това е трети пореден фестивал, който фондация "Красива наука" организира под патронажа и основното партньорство на Министерството на образованието и науката и Българската академия на науките. Във фестивала участват повечето 40 учени, а насрочените събития са 70. От..
Мексико обяви създаването на суперкомпютъра "Коатликуе", който се очаква да стане най-мощният публичен компютърен център в Латинска Америка, предаде агенция EFE. Проектът ще продължи две години и цели да осигури на страната собствена инфраструктура за масова обработка на данни – ключова за научни изследвания, държавни решения и технологично развитие...
Послучай 50-та си годишнина гъдуларят Пейо Пеев тази вечер ще представи юбилеен авторски концерт в залата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. В концерта ще участва Академичния народен оркестър с диригент проф. Владимир Владимиров. Специално са поканени певицата Ваня Вълкова и акордеонистът Петър Ралчев. На юбилейния..
Изследователи в Израел се надяват да направят нови открития за еврейската история с помощта на изкуствения интелект, предаде "Ройтерс". Каирската гениза е най-голямата колекция от средновековни еврейски документи в света. Тя е обект на безброй часове проучвания от учени в продължение на повече от век, но само малка част от над 400 хилядите документи са..
Астрофизикът проф. Томонори Тотани от Университета на Токио твърди, че е открил доказателство за съществуването на тъмната материя, обяви "Гардиън". Ученият е анализирал данни от космическия телескоп за гама лъчи "Ферми" на НАСА. Потвърждението на резултатите би било пробив в дългогодишните изследвания на неуловимото вещество, съставляващо 27% от..
