По-високи доходи в здравеопазването – неотложна необходимост

В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите.

От Българския лекарски съюз настояват за увеличаване на здравната вноска и на процента от БВП, отделян за здравеопазване. В същото време те искат държавата да започне да внася пълната вноска за всички категории, за които отговаря – пенсионери, деца, държавни служители.

• БЛС ще иска увеличаване на процента от БВП за здравеопазване

"Слава Богу искането на по-високи доходи в здравеопазването не е свързано с блокиране на възможността да получаваме здравни услуги, както наблюдаваме в други сектори на обществения живот", отбеляза Галев. По думите му цената на здравните услуги е изградена от няколко компонента – апаратура, лекарства и технологии, които струват същото, колкото и в Западна Европа. Единствената по-евтина част остава човешкият труд – заплащането на лекарите, медицинските сестри и лаборантите.

Галев подчерта, че ако искаме специалистите да остават в България и да не заминават за чужбина, трябва да догонваме поне средноевропейските нива на трудово възнаграждение. "Искането за дохода е абсолютно адекватно", категоричен е той.

Относно здравната вноска Галев е по-предпазлив. "Не съм толкова голям привърженик да се вдигне толкова масово цената на вноската, колкото това, което Аркади Шарков казва и е абсолютно прав – че държавата трябва да поеме адекватно своя процент", посочи той. В момента държавата не плаща достатъчно за хората на нейна издръжка, които съставляват значителна част от населението. Ако започнат да се внасят пълни вноски за тези категории, ще се акумулира по-стабилен здравен бюджет, смята експертът.

Сериозен проблем според Галев е и начинът, по който се свързват доходите на лекарите с приходите на лечебните заведения. "Имаме един много голям дефект в нашата система и това е ангажираността на лекарите с прихода в здравното заведение. Това не е нормална система", изтъкна той. В развитите държави лекарят взима решения изцяло въз основа на медицински критерии, а не с мисъл за финансовото състояние на болницата.

У нас обаче, поради нуждата от приходи, се стига до изкривяване на медицинската преценка. Галев дава пример: "Ако ти постъпиш с диагноза, с която касата ще плати на болницата 1000 лева, естествено е лекарят да ти напише диагноза, за която ще вземе 2000 лева, макар и тя да не е реална."

Решенията за реформа са трудни, често непопулистки и изглеждат неатрактивни в краткосрочен план. "Ние сме в един много бърз политически цикъл, на постоянни смени на правителства и управления. Никой не иска да се захване сериозно с тази тема, защото на следващите избори ще претърпи електорални щети", каза Галев.

По думите му липсва политическа далновидност и консенсус. "Всички политически сили трябва да седнат и да кажат – можем да се караме по отношение на еврото, НАТО и отношенията с Русия и САЩ, но по отношение на здравеопазването и образованието нека се обединим около план за 10, 20 години напред."

Положителното, което отчита Галев, е достъпът на българските пациенти до скъпи и съвременни терапии, включително за редки заболявания. В същото време, той не отрича, че в много други случаи пациентите продължават да доплащат сериозно за лечение.

Слушайте!