Генна мутация променя продължителността на съня при хората

Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време.

Скорошно проучване разкри един от генетичните фактори, които допринасят за тази способност. В Калифорнийския университет в Сан Франциско е идентифицирана специфична генна мутация, наречена SIK3-N783Y. 

Има ли суперхора – на този въпрос отговаря проф. Радостина Александрова – българска биоложка вирусоложка, морфоложка и биохимичка от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

"Аз вярвам, че има хора, които са призвани да водят напред и те са свръх не с това, че имат някаква биологична особеност, а с това, че могат да ни бъдат светъл пример и да отварят пътеки към бъдещето с таланта и знанията си. Но ако се върнем към съня, той е толкова важен за нас, колкото храната и водата. И въпреки всички шеги и поговорки, свързани с него, той е толкова важен, че ако само в продължение на две седмици се лишаваме от сън по два часа всяка нощ, то в края на периода ние ще работим само със 70 процента от своите възможности, това е изследвано от специалистите. 

От Центъра за контрол на заболяванията твърдят, че недоспиването е голям проблем и засяга около една трета от хората. Това проучване е с участието на един от пионерите - невролози, изучаващи генетиката на съня – д-р Ин-Хуй Фу.

През 2008 г. с тази изследователка се свързва възрастна жена, която много дълго време е търсила помощ, тъй като спи само по няколко часа на нощ. Жената се обръща за помощ към д-р Фу, защото и нейните внучки имат такъв нетрадиционен режим на сън, който се нарича "ранна чучулига". Така че, правейки генетичен анализ, изследователката открива тази специфична генна мутация.

Това откритие за мутацията обаче идва едва през 2018 година, т.е. след продължителни изследвания. Същият този колектив на д-р Фу доказва, че продуктът на този ген участва в контрола на един хормон – орексин, който има отношение към бодърстването, към нормалното изпълнение на циркадните ритми, т. е. образуването на хормона в нормалното количество регулира и процеса на съня при хората.

Този колектив продължава своите проучвания, откриват много семейства с тази мутация, но и откриват такива, при които намалените часове сън не вредят на работоспособността им. Самата изследователка Фу в свое интервю изтъква, че не е добре, ако ние сами се опитваме да се нагодим към по-малко часове сън. Това разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова. 

Много гени в човешкия организъм са свързани с регулирането на съня и първия разпознат неслучайно е наречен "клок", друг е наречен "период" и т. н. Върху това колко и как спим влияе не само генетиката, допълва проф. Александрова.

Наскоро в медиите бе публикувана следната информация: "Дoĸaтo нaблюдaвa дивитe бaбyини в Keния, eвoлюциoнният биoлoг и пpимaтoлoг Aĸиĸo Maцyмoтo-Oдa oт yнивepcитeтa Pюĸю (Япoния) зaбeлязaла ĸaĸ мaймyнитe ce възcтaнoвявaт изнeнaдвaщo бъpзo cлeд битĸи c poднинитe cи, дopи aĸo paнитe ca дocтa дълбoĸи".

Πo-ĸъcнo изcлeдoвaтeлĸaтa, зaeднo c ĸoлeгитe cи, eĸcпepимeнтaлнo ycтaнoвилa, чe paнитe пpи xopaтa зaздpaвявaт мнoгoĸpaтнo пo-дългo, oтĸoлĸoтo пpи ocтaнaлитe бoзaйници. Учeнитe виждат възмoжнo oбяcнeниe в eвoлюциoннoтo paзвитиe нa нaшитe пpeдци.

"Това е едно много интересна публикация, която дава възможност за много разсъждения, дори встрани от биологията. Проучването е направено с участието на различни видове животни – шимпанзета и други видове маймуни, гризачи, както и доброволци, при които са отстранени тумори на кожата. Това, което става ясно, е, че раните при хората заздравяват три пъти по-бавно в сравнение с всички останали животни.

Обяснението не е много ясно, дори на пръв поглед е алогично, защото при хората, като най-големия орган – кожата, е и нашата първа защитна бариера. Наранената кожа е една отворена врата към всички инфекциозни агенти.

Отчасти изследователите търсят отговор на въпроса в еволюционното развитие и свързаните с това промени в организмите, за да се стигне и до човека. Знаете, че при хората е намалено окосмяването, но заедно с това се появяват потните жлези и се увеличава епидермисът – най-горната част на кожата.

В човешкия организъм има около 4 милиона потни жлези, което е многократно повече от това при останалите бозайници, а те осигуряват терморегулацията на човешкото тяло. Тук е важно да се уточни, че има ген, който определя и броя на потните жлези при всеки човек, обяснява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" между Ани Костова и проф. Радостина Александрова можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР