Актуалните спорове покрай изучаването на религии и добродетели в училищата отвориха много въпроси за липсите в образователната ни система. Една от тези липси, не само в училищата, но в голяма степен и в университетите, е разговорът за жените и мъжете и взаимоотношенията между тях.
Доминиращата история, която се преподава е историята на мъжката линия, на това което мъжете са правили или мечтаят да правят – войни, политика, дипломация, професионален живот, религиозни дела, мъжките емоции и светоглед и пр. А за историята на женския пол се говори скандално малко.
Защо жените са невидими за литературния канон и историята? Знаем ли достатъчно каква е била историческата роля на женския пол в процеса на модернизация и национално изграждане и можем ли да скъсаме с патриархалните нагласи и полови стереотипи, които все още ни разделят – тези въпроси възникват в излязлото наскоро издание "Разкази за книги, жени и книжовни жени". То представя изключително интересни факти от историята на книгите и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете.
Авторка на книгата е проф. Красимира Даскалова, преподавател във Философския университет на СУ "Св. Климент Охридски". Тя е един от водещите учени в България в полето на историята на жените и половете.
"В полето на историята на жените и половете преподаване в академичните свят на българското университетско образование нямаше преди 1989 г. Благодарение на отварянето към света и влизането в много международни научни мрежи, стана възможно създаването на първите курсове по история на жените и половете в България." – това каза професор Красимира Даскалова, която повече от 35 години се занимава с тази тема.
"Ние сме малка, посветена на тематиката и енергична група от исторички, които се интересуваме от миналото на женския пол не само в България, но и на Балканите, в Източна Европа и по света".
Материалите, съдържащи се в книгата са в няколко тематични кръга, между които историята на цензурата и репресията срещу свободното слово на Балканите и в Източна Европа, османската цензура от втората половина на 19 век, раждането на дисидентските движения в Източна Европа и жените и българките в женския лагер ГУЛАГ – лагера АЛЖИР, история на девическото образование, женските борби за професионални права, левия феминизъм и емблематичните му представителки от НРБ – Цола Драгойчева и Соня Бакиш.
Чуйте разговора на Милена Лекова с проф. Красимира Даскалова в звуковия файл.
На корицата е рядката пощенска картичка, на която са тримата – Толстой, Чехов и Горки. Те са във фокуса на изследването на проф. Людмил Димитров под заглавие "Драматургия на разотиването". Тримата писатели са известни и значими фигури в руската литература от края на XIX и началото на XX век и авторът разглежда отношенията им в творчески и личностен..
Последното премиерно заглавие в репертоара на Народния театър "Иван Вазов" е спектакълът на режисьора Тимофей Кулябин "Хеда Габлер" по едноименната пиеса на Хенрик Ибсен. В тази версия на Кулябин действащите лица са много повече, отколкото в прочутата пиеса на Ибсен. И това не са единствено хората, които главните герои срещат, не са и тези,..
Във Варна до 7 юли продължава Международното триенале "Духът на акварела" по проект на фондация "Международно акварелно общество – България" . От 8 юли в Пловдив започва и III Международен младежки фестивал на акварела. Селма Тодорова, художник и куратор, разказва в "Артефир" за двете събития. По думите на Тодорова в последните години..
В последното издание на литературния салон на "Хумор и сатира" четем "Хамлет". Не само защото има страници, които трябва да четем често, много, до полуда. Не само защото търсим онзи катарзис, който, както ни обещава Аристотел, проблясва някъде пред нас, след страха и съпреживяването. А защото това е "Хамлет" в два много различни, но същевременно..
Паметна плоча на основателя на " Щурците " Кирил Маричков беше открита на фасадата на дома му в София. Инициативата е на д-р Ваня Тагарева, зам.-председател на Столичния общински съвет, и на семейството на музиканта, което организира и официалната церемония. Проектант на паметната плоча е архитект Станислав Константинов. Фронтменът на "Щурците"..
Защо САЩ спират оръжейните доставки за Украйна и как това ще се отрази на войната там, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор..
"Чорлав Петър" от Хайнрих Хофман излиза за първи път на български език в превод на Любомир Илиев. Детската класика се ражда като идея малко преди..
Онази, другата Америка – разговаряме в "Нашият ден" с актрисата Ванина Кондова за живота на един български артист в САЩ, как се промени страната на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg