Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба.
Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3 юни във фоайето на музея. Изложбата може да бъде разгледана до 30 август.
Официални гости на събитието са проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев, участници в подводната експедиция, довела до установяването на феномена, проф. д-р Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", Тихомир Янакиев, кмет на Община Созопол, и Олга Рахнева, секретар на Постоянната научно-експертна комисия по Биология към Фонд "Научни изследвания", съобщават от екипа на музея.
Проект "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора" (№ КП-06-Н61/11-15.12.2022)" е подкрепен от Фонд "Научни изследвания", уточняват от екипа.
"Няколко пъти територията на България е била дъно на океани, морета и други водни басейни. Нееднократно вулкани са успявали да пробият водната повърхност, след това отново са били заливани от вода. България е с много богата геоложка история. Тази вкаменена кедрова гора е открита в гърлото на вулкан. При сегашните проучвания ние продължаваме да трупаме нови факти за това. Най-често, като кажем вулкан, си представяме нещо стърчащо, но при някои от тях в гърловите им части се формират едни много големи пропадания.
Тези пропадания ние наричаме "калдери" и те могат да бъдат километрови, десеткикилометрови в диаметър. При тези пропадания вулканът от позитивна форма на релефа, се превръща в негативна. Това място е много добра среда да започнат да се събират различни метеорни, дъждовни води и съответно да се образува едни воден басейн.
Този воден басейн води до образуването на една идентична за него екосистема. Там се зараждат организми от растителни и животински видове. С течение на времето образуваният край Созопол такъв басейн се е заблатил поради смяна на средата и много други фактори. Това блато създава идеални условия за развитието на блатния кипарис.
Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев още през 1981 година. Тогава те пишат статия за откритието, но след това десетки години нищо не е правено. И от две години ние, екип от учени от Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", решихме да подновим проучванията през 2022 година. Тази година е последната от проекта ни. Нека уточня, че работата под водата е много трудна, ако на сушата може цял ден да се проучва и работи, то под водата всеки водолаз разполага с 30-40 минути за работа. Досега успяхме да направим карта на гората, на която са картографирани над 20 вкаменени дървета, като всяко от тях си има и работно име.
Продължава проучването и се откриват още нови дървета, чиято възраст е около 20 милиона години. Освен това са взети проби от тези дървета, което ще даде възможност да се определи и точният вид на дървото. Взети са проби от скалите, в които те се разполагат, а това ще ни даде възможност да определим с точност възрастта на гората. Всяко едно дърво предоставя хабитат за живот на много други организми. Най-плитко намереното дърво е на 16 метра дълбочина, а най-дълбоко са на около 22 метра под морското ниво.
В края на проучванията през миналата година открихме едно много странно място с глинести скали и го нарекохме глиненото поле. Тези глинести скали са много стари, вероятно колкото дърветата, и крият доста тайни и вкаменелости в себе си. Надяваме се да открием и животински вкаменелости при продължаващите и тази година проучвания.
През миналата година открихме палеориби и едно листенце, което вероятно е палеородител на акацията, както и фосили – вкаменелости на различни миди. Ще продължим през тази година с пробосъбирането от глинестия район. Това е подводен биофеномен, който е единствен по рода си в света", разказва в ефира на "Следобед за любопитните" гл. ас Стефан Велев от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Д-р Стефан Велев е главен асистент в катедра "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Участник е в шест научни експедиции до Антарктика, където изучава магмените скали и полезните изкопаеми на отдалечени места от Българската полярна база на остров Ливингстън.
Стефан Велев има и една международна експедиция под ръководството на Турската антарктическа кампания. Наскоро излезе негова статия в най-доброто геоложко научно списание.
Освен геолог, Стефан Велев е алпинист и водолаз. Последните две години работи по проект, който изследва геологията на подводната вкаменена гора близо до Созопол.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с гл. ас. Стефан Велев можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален природонаучен музей при БАН и СУ "Св. Климент Охридски"
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
