Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България е средно сеизмично активна територия

доц. Александър Радулов
Снимка: БНР

Земетресението е природно явление, което винаги е в състояние да покаже на човечеството своята безпомощност пред силите на Земята. В допълнение към факта, че всяко достатъчно силно земетресение може да унищожи цял град, то може да доведе и до други също толкова разрушителни последици, като цунами или вулканични изригвания. За това доколко сеизмична е територията на България и кои са опасните райони, е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с доц. Александър Радулов от Института по геология към БАН.

"Общо прието е в света, че според интензитета, според скоростта, с която се реализира тази сеизмична деформация, има три главни района. Това са границите между литосферните плочи, които са три различни типа. Като деформацията в първия тип е с най-бързи скорости и съответно сеизмичната част, която се отделя, е най-висока. Най-слабо сеизмични са вътрешноконтиненталните обстановки и ако ги измерваме в този ред, ние сме помежду им.

Територията на България – Балкана и това, което е на юг от Балкана – е с малко по-висока сеизмичност, а Мизийската част около Дунав е вътрешноконтинентален фрагмент. България в глобален мащаб е средно, почти ниско сеизмична зона", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Александър Радулов от Института по Геология към БАН.

Като сеизмично активните зони са определени районът на Крупник, областите Благоевград, София, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица. Това обаче, според доц. Радулов, са изкуствено създадени единици, на базата на регистрираните през годините земетресения. Непрекъснатото движение на земята води до деформиране по еластичен начин на  литосферата или земната кора в последните десетина километра и това предизвиква трусовете, разяснява експертът.

За наблюденията на земетресенията, какво хората могат да направят за по-лекото преживяване на трусовете, както и за проектит, по които работи в момента, разказва в предаването доц. Александър Радулов.

Разговора на Ани Костова с доц. Александър Радулов от Института по геология към БАН можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20