За изгубения и наличния свят

"Спрете Земята, искам да сляза!" – този абсурден и шеговит лозунг чух като дете от по-големите каки и батковци. Може би затова го свързвах с младежките вълнения и хипи движението през прословутата 1968-а и в началото на 70-те години на миналия век, които неизбежно отекваха и в България. Доста по-късно научих, че е от сборник с афоризми на полския писател Станислав Йежи Лец, издаден у нас именно през 1968 г.

Споменът за този лозунг се появи може би закономерно в изложбата "Смущения / Изгубен свят", с куратор Слав Недев, която бе представена на "Шипка" 6 от 29 април до 29 май. До голяма степен и заради концепцията, предложила на художниците да "разсъждават върху всякакъв вид нарушения в установения ред, в мисленето, логиката, възприятията… отклоненията от курса, от показанията в приборите за навигация в света и обществото, политиката, историята".

Смущенията кураторът разглежда не само като дефекти и отклонения от нормата, но и като пролуки към откриване на нов свят, който може би е изгубеният свят, който някога сме имали – "носталгия по изгубената цялост, същност, по "Изгубения рай".

Всъщност този мечтан свят сякаш никога не е намиран, а трусовете в текущия реален свят периодично ескалират до непоносимост и пораждат повик от типа "Спрете Земята, искам да сляза!". А след него, за пореден път, започва подреждането на наличния свят – както и доколкото това е възможно…

В "Музей в ефира" Диана Попова, Андрея Гандева и Гергана Минкова разговарят за изложбата "Смущения / Изгубен свят" със Слав Недев и Мартиан Табаков.