Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец.
"Чувствам се добре и поласкан, защото хората, които присъстваха в салона и на засаждането на дървото, наистина излъчват позитивна енергия към мен, да не кажа обич, и я усещам", споделя актьорът.
Павел Попандов има над 100 роли в киното. Казва, че най-добре му е било на снимачната площадка с Людмил Кирков.
Трудно обяснима е атмосферата, която цари по време на работния процес, твърди той.
Несравнима е била и работата му с режисьорите Иван Андонов, Георги Стоянов, Зако Хеския, Мариана Евстатиева и Иванка Гръбчева.
"Създават една енергия, която – ако съвпадне с твоята – по-хубаво от това няма", обяснява Попандов.
Той никога не се захваща с роля, която не му харесва, колкото и да струва това. Според него личността е преди артиста.
"Ти си актьор за 2-3 часа, свършва представлението, свършва филмът, след това си преди всичко човек. Ако не те посрещат с добро око, това не е никак хубаво", разяснява Попандов.
По повод колко ценени са тези, които оставят нещо след себе си, допълва:
"Защо толкова бързо забравяме нашите актьори, писатели, художници, включително и хора от другите професии – лекари? Защо? Такава вероятно е човешката памет, но ми се струва, че при нас има изкривена памет. Това никак не е добре и не ми харесва."
Това, което Павел Попандов най-много иска, е да се успокоим малко и да сме здрави. Казва, че още помни текстовете и се чувства в кондиция. Важното за него е да усети промяната и да се откаже навреме.
С кого е искал, но не е успял да се срещне на театралната сцена? Какво е да си щатен артист на Киноцентъра? Как децата провокират детското в актьора и създават чистотата в един филм? Защо за Павел Попандов България е разграден двор?
Чуйте от актьора в звуковия файл.
Снимки: Надя Атанасова
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg