Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е имало изображение на тюлен, който е бил символ на града, защото оттам идва и името на селището. Фокейците са били добри рибари, мореплаватели, търговци и големи пътешественици, защото са кръстосвали цялото Средиземноморие – между бреговете на Мала Азия, Европа и Африка. Търговските им пътища достигат до териториите на днешна Франция и Испания, а през 6 в. пр. н. е. те основават и град Масалия, днешна Марсилия във Франция, както и още редица градове на остров Корсика.
Тъкмо в тази посока бягат фокейците, когато са нападнати от персите – явно са били по-добри мореплаватели, отколкото войни, и за да се спасят от армията на персийския цар Кир Велики, предпочитат да напускат полиса и се установяват на остров Хиос, а по-късно и на остров Корсика.
Че миналото на Фоча е свързано с морето, си личи и днес. Защото съвременната Фоча е красиво рибарско градче, разположено в затворен залив. Водите на Егейско море са спокойни и чисти, а архитектурата на старите каменните къщи, построени преди векове, е запазила духа на онова време.
Ясмин Акън, която е лицензиран туристически водач към Министерството на културата и туризма на Република Турция, разказва повече за съвременния град Фоча. По думите ѝ, Фоча е много красив град, подходящ за посещения не само през лятото, но и през зимата. "Има богата история зад гърба си и красиви гледки. По крайбрежието има много стари каменни гръцки къщи, защото преди размяната на населението между Турция и Гърция, много гърци са живели тук. А каменните къщи са красиви и днес повечето от тях са превърнати в ресторанти, хотели и все още има хора, които живеят в тях.Това градче и днес е живо, има живот тук, но има и мир – особена тишина, ведрина и спокойствие. Всичко това ще откриете във Фоча", разказва Ясмин Акън.
Тя се шегува, че масовият туризъм още не е открил Фоча – градът се радва на голям интерес, но предимно от страна на турските туристи. И те като че ли го пазят за себе си. "Понякога се шегувам като казвам, че е по-добре да не представяме подобни места на масовите туристи, за да ги оставим за себе си и все още ще да има подобни места, на които можем да отидем и да си поемем дъх", усмихва се Ясмин Акън. И после добавя, че места като Фоча са за хората, които имат специален интерес към културата, традициите и обичаите, и стига да искат, винаги могат да ги открият.
Днес турският град Фоча е малък и живописен крайбрежен град, който предстои да бъде открит, защото Фоча има какво да предложи. Тук за запазени високи крепостни стени, типичните за Средиземноморието каменни вятърни мелници, има много алеи за разходка край морето и цели флотилии с рибарски лодки, които се полюляват спокойни край кейовете. Местната кухня е интерес микс от стари рецепти и традиции. А животът тук сякаш наистина е по-лек и по-ведър.
Снимки: Оля Стоянова
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg