Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен Влашки разглеждат въпроса през призмата на една от най-известните картини на Брьогел Стария – "Падането на Икар".
Любен Домозетски очертава мястото на големия творец в живописното изкуство на Европа и света, и подчертава своеобразието на "Падането на Икар" като част от специфичния концептуализъм на Брьогел, съчетаващ иронията и фолклора. Споменава за някои съвременни хипотези, допускащи чуждо авторство на картината, макар и направена вероятно по ескизи на Питер Брьогел-Стария. Митко Новков говори за философските послания на твореца, за измеренията на приноса му в съвременната цивилизация като свързващо звено между античния свят, европейския Ренесанс и нашата съвременна епоха.
Споменава се и за други картини на Брьогел, за наследстовота художника и други майстори като ценен източник на познание за историци, етнолози и фолклористи.
Младен Влашки се включва с наблюдения върху митологизирането и автомитолигизирането на известни български имена от литературно-историческия ни Пантеон, и как това се отразява на представите ни за стойности в исторически план.
Става дума и за нови разкрития около някои "мистерии" на Брьогел-Стария, включително в "Падането на Икар", като наличието на яребица, наблюдаваща потъващия герой – вероятно във връзка с Овидий и темата за престъплението на Дедал в Атина, или за светлото петънце в левия край на платното, оказало се след обстоен анализ образ на човек, удовлетворяващ физиологични нужди.
Предаването може да чуете в звуковия файл.
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..
Трети междузвезден обект ли е кометата Atlas, има ли научно основание за хипотезите, че това може да не е комета, а извънземна инженерна структура, къде свършва науката и къде започва фантазията – разговор в "Нашият ден" с Пенчо Маркишки , физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..
"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи. Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
