Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Детев: В тази държава наистина има едни твърде овластени хора

Как продължава "Журито" в интернет пространството

Георги Донков: Трудно ще можеш да си намериш работа някъде от тук нататък

Николета Атанасова, Александър Детев и Георги Донков (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката, коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Детев, Георги Донков, двама от журналистите, напуснали "Дарик" преди няколко месеца, които вече имат свой подкаст

Защо си тръгнаха от "Дарик"

Александър Детев: "Тая професия, която сме избрали ние и тримата тук, сме я избрали по едни определени причини, свързани с това, че имаме ценности, които изповядваме нещо, което искаме да кажем. Истории, които смятаме, че трябва да получат гласност през нас и благодарение на нас. И искаме да правим публицистика. Атмосферата, условията в "Дарик" радио в момента и линията, по която радиото се насочва, не предполагат тия работи. Така че, аз лично за себе си просто не намирах място вече да правя публицистика. Някакви колебания."

Георги Донков: "Не исках да участвам в един процес, който е на елементаризиране на журналистиката. Не искам да се обвързвам с медия, която прави кликбейт журналистика. Никой не ни е казал "Тръгвайте си". Напротив. За мен направиха огромни опити да ме задържат, но аз бях твърд, защото не искам да участвам в този процес."

Какво е елементаризиране на журналистиката

Георги Донков: "Ще дам пример. Идва конкретен събеседник, който е известен с това, че говори пропагандно и 70-80% от това, което казва, не издържа елементарна проверка за истинността. Събеседник, който обаче трупа висок рейтинг в социалните мрежи. Когато "журналиста" срещу него се съгласява с всичко това, което той казва, без да му опонира, тъй като нямаме опонент като събеседник, ролята на нас е да застанем от другата страна. Когато това не се случи в името на няколко хиляди гледания в YouTube, това за мен даже не е журналистика. 

По принцип, този процес не е само "Дарик". Даже тук излизам от "Дарик", но давам пример с "Дарик", защото ние сме свидетели на това, което става там. Иначе този процес върви в адски много медии, включително в големи мейнстрим медии. Ако задаваше едни и същи въпроси на хора, без значение дали този човек е доказан дезинформатор, пропагандатор или е професор с реноме, който говори факти, ако задаваш същите въпроси, не знам защо си там. И това е елементаризирането на журналистиката, когато журналистът няма комплексна функция, а има елементарна функция, която изпълнява. Липсата на критичност от журналиста е пагубна в нашата професия."

Защо стана така

Георги Донков: "Според мен всичко се свежда до пари. Освен това аз познавам страшно много хора, които се отказаха именно по същите причини, поради които ние си тръгнахме от "Дарик“. Идват млади хора, които, меко казано, изобщо не са подготвени. Собствениците на телевизиите и техният мениджмънт искат да правят "фастфууд" журналистика, като бързата храна – нещо, което гръмва и веднага изгасва. Да сте забелязали някой, който да дава пари за разследване от големите медии, от мейнстрим медиите, аз не познавам такива. Сега веднага ще ви кажат, примерно колегите от "Нова телевизия", че благодарение на тяхното разследване гръмна проблемът със старческите домове в България."

Александър Детев: "Благодарение на работата на Мария Цънцарова научихме кой се ваксинирал от партия "Възраждане"."

Георги Донков: "Ама това не е този тип разследване, истинско... Истинско е разследването на Антикорупционния фонд за аферата "Чичко Тревичко" или "Осемте джуджета". Само че помните ли, че когато излезе "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд, три години никой не му обърна внимание?"

Ситуацията е такава, че собствениците на големи медии, малко или много, са зависими от политиците.

Вие от БНТ и БНР, също сте зависими от политиците и от техния кеф. Визирам конкретен човек в момента, настоящият председател на комисия, който не харесва оркестрантите на БНР. Аз ви гарантирам, че трудно някой би могъл да се пребори за повишаване на бюджета на двете медии. Трудно. Какво следва от тази зависимост? Следва всичко това, на което сме свидетели. Следва тази журналистика."

Александър Детев: "В тази държава наистина има едни хора, които решават, които звънят по телефона. Някои от тях си го признават, без по никакъв начин да се срамуват от това. Ето, хора като Бойко Борисов и Делян Пеевски, хора, които са се овластили много в тая държава..."

Георги Донков: "Искате ли да ви кажа, какво ми се случи преди няколко дни? Вървя си по бул. "Дондуков", точно в Триъгълника на властта. Среща ме един познат, който работи в една от големите администрации на държавата, която е срещу Министерския съвет. Той ми е близък приятел и си говорим защо съм напуснал "Дарик", и той ми казва – "Да ти кажа, че трудно ще можеш да си намериш работа някъде от тук нататък. Защото шефът... Да, шефът не те харесва..."

Както в големите медии има черни списъци на събеседници, така и в администрациите на съответните ведомства има черни списъци с журналисти.

Не си представяй списък, който е написан, той, той, той, няма да... Всички знаят кого можеш и кого не можеш да поканиш. Има хора, които са тотално забранени, има такива, които са в крайни случаи. Да не настъпим някой, да не разсърдим някой – този рефлекс вече е възпитан у самите журналисти.

Защо трябва да се плаща за качествено медийно съдържание, как критериите на обществото за качествена журналистика станаха толкова ниски, знаят ли гражданите как да пазят демокрацията и опит за "Жури“ на събитията от последната седмица – слушайте в звуковия файл.  


Снимка – БНР


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Радиодеца" откриват сезона с песен и усмивка

В рубриката "Културният ни компас" отправяме една покана за събитие на Българско национално радио . Вокалната група "Радиодеца" ще открие сезона с много песни и настроение днес от 19 часа в Първо студио на БНР . В програмата ще прозвучат познати и незабравими детски песни като "Зайченцето бяло" и "Есен в гората" на Петър Ступел ,..

обновено на 10.10.25 в 10:32

Есенен ритъм край морето: старт на Tales of Sinemoria в Синеморец

Продължаваме с едно събитие от родното Черноморие.  Tales of Sinemoria е музикален фестивал в Синеморец , който се стреми да докаже, че лятото не е свършило и че морски истории можем да пишем дори в началото на октомври. Днес започват концертите от първото издание на фестивала, а повече за музикантите, които ще се изявят, и за атмосферата в..

обновено на 10.10.25 в 10:25

Младият писател Боян Боев ще срещне русенци със своите истории

Днес в Русе започва петото издание на литературния фестивал "Писмените съкровища на Долен Дунав" . От 18:00 часа в зала "Заседателна" на Регионална библиотека "Любен Каравелов" гостите и жителите на града ще могат да се срещнат с младия писател Боян Боев и да се запознаят с неговото творчество. Боян Боев е роден в град Ямбол..

обновено на 10.10.25 в 10:11

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47