Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лабилно ли е духовното здраве на съвременника?

Д-р Ирина Лазарова
Снимка: Кирил Чобанов

В поредното издание "За здравето" отправихме този въпрос към психиатъра д-р Ирина Лазарова. В анализите, коментарите и разсъжденията по темата поставихме разнопосочни акценти. Постарахме се да направим характеристика на новостите в психиатричната наука и практика, говорихме за неврозите и биполярните афективни разстройства, за масовите психози и зависимостите.

Д-р Лазарова обобщи със солидни професионални аргументи начините за справяне със зависимости и пристрастявене от всякакво естество: алкохол, наркотици, хазарт, електронни игри и устройства...

В диалога отделихме време и за бягството от реалността като форма на терапия, за изграждането на стереотипи, които да ни отдалечават от изкушенията. Обстоен коментар направихме и на актуални събития и публикации по темата, като нашата човешка и професионална тревога бе подсилена от цифрите и фактите. Според научна публикация, един на всеки шести гражданин на Европа страда от психично заболяване. Част от тези болни дори не получават специализирани медицински грижи. Рязко се увеличава броят на европейците със суицидни мисли, като всяка година 150 хиляди от тях се самоубиват. И най-тревожното е, че в тази категория преобладават младите хора.

Психиатрията като тема е толкова широка и всеобхватна, засяга твърде голяма част от населението, така че не успяхме в рамките на ефирното време да достигнем до много от важните проблеми. Затова с д-р Ирина Лазарова си обещахме нови срещи – наесен, след лятната поредица "За здравето" – избрано от програма "Христо Ботев". Именно тогава ще засегнем поне два различни аспекта от психичното ни здраве: хипохондрията и анорексията.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виолета Бимбова-Туфан: Гордея се, че се чувствам полезна

В началото на новата учебна година гост в предаването "Другият до мен" беше Виолета Бимбова-Туфан, новата директорка на 75. ОУ "Тодор Каблешков" в софийския кв. "Факултета", където децата са изцяло от ромски произход. "Вярвам, че там, където има обич, морал, отдаденост, любов към знанието и добър пример, има всичко необходимо за успех на всяко..

публикувано на 16.09.25 в 16:10

Училището "Ньовил" – едно различно училище във Франция

Училището носи името на градчето Ньовил-дю-Боск в департамент Йор, Нормандия,където започва всичко. През 1973 г. там се настаняват и създават училище трима млади ентусиасти. Днес то е разположено в замък в градчето Шалмезон в департамент Сен-е-Марн на 90 км. от Париж. Годишно в него се обучават и живеят около 40 деца от 6 до 16 години. Част от тях са..

публикувано на 16.09.25 в 10:39
Димитър Фердинандов

Еврика! Успешни българи: Димитър Фердинандов

Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..

обновено на 15.09.25 в 20:44

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05