Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

В Украйна и Молдова е най-голямата българска диаспора

4
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев
Снимка: БНР

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени помежду им за сравнително дълъг хронологически период, в контекста на различни исторически периоди, общества и държави. В предаването "Следобед за любопитните" гостуват доц. доктор Петко Христов, ръководител на проекта, и гл. ас. Стамен Кънев.

В хода на тези разсъждения проектът формулира за своя основна цел провеждането на мащабно научно изследване за взаимоотношенията на българската диаспора в Бесарабия с България, а чрез натрупването на теренни материали, анализи, прогнози и научни текстове – и формирането на комплексна аналитична рамка с приложен ефект в полза на българското общество, наука и законодателство в сферата на миграциите и диаспорите.

"Проектът се реализира благодарение на Фонд "Научни изследвания". Аз лично се ангажирах с него по лични причини. Всеки един от колегите в екипа има своя интерес по темата. Проектът е много актуален не само заради конкретна политическа и геостратегическа ситуация  в Украйна, но и поради това, че в Украйна и Молдова живее една от най-голямата историческа българска диаспора.

Според последното преброяване през 2011 година в Украйна тези от Южна Украйна, които са посочили български произход, български език като майчин, са 200 000 официално, а неофициално около половин милион. В Молдова прибавете още някъде 70 000. Това, което е впечатляващото, че тези хора около 200 години, тъй като те са се изселвали в началото на XIX век, те са запазили своя роден български диалект. 

Много може да се разказва, аз ще цитирам една учителка от Българската гимназия в Болград: "Вкъщи винаги се е говорело на български. Невероятно е усещането, като ги чуя да кажат "Тука всичките гълчим на български", ми става много мило. Тези взаимоотношения между митрополията и диаспората имат много дълга история. Знаем, че след Освобождението на България има много водещи политически фигури, които са с произход от тази част на диаспората.

През 2013 година правих едно изследване в Одеса сред младите българите там за миграционните им нагласи. Всички те искаха да дойдат, за да видят своята прародина, защото са чували от бащите и дядовците си разказите за България и Балкана. При теренната си работа ходихме няколко пъти в Тараклия – Молдова, а в момента работим най-вече сред бесарабските българи, които живеят в България, най-вече край Варна и по Черноморието.

Градината в Обзор на бесарабски българи от Кубей и Калчевка, Одеска област в УкрайнаДвама братя от едно бесарабско село в Украйна и техен братовчед от съседно село наели в околностите на Обзор 50 декара и направили невероятно градина. Това, което нашите градинари преди 100 години са правили в Европа – Чехия, Унгария, Словакия, Австрия и други държави, тези три семейства са направили тук. 

Те зареждат с плодове и зеленчуци пазарите в района и заведенията също. Живеят добре и не се оплакват. Смисълът на подобен тип проучвания е точно това, да видим как тези връзки през вековете са спомогнали на общностите там да запазят и развият българската си идентичност и да я носят със себе си, защото те и тук се чувстват българи. Проектът е тригодишен и трябва да приключи през лятото на следващата година. Като в края на втория етап планираме да направим една голяма международна конференция. 

Градината в Обзор на бесарабски българи от Кубей и Калчевка, Одеска област в УкрайнаРуската агресия в Украйна активира не само украинската, но и българската идентичност на българите в района, разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. Петко Христов. "За мен е чест, че работя с колеги, които от десетилетия се занимават с тази тема, дори някои от тях са родом от Бесарабия и приемат лично работата. Успяхме да организираме Кръгла маса, в която участваха различни експерти от различни направления, като имахме и онлайн връзка с българи от Украйна.

Подготвихме два сборника, две издания на сп. "Българска етнология", което е издание на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей. В тези 12 статии са на различни теми – както исторически и разглеждат процеса на миграция от България към Бесарабия, така и по-съвременни теми, свързани и с демографията. Много от изследванията, които направихме, са описани в тези статии.

Организирахме и една постерна изложба с някои предмети от фондовете на националния етнографски музей, която не само представихме през миналата година, но направихме и като пътуваща. След конференцията през следващата година, подготвяме и голям сборник с информация, като го подготвяме както в печатен, така и онлайн вариант. 

Освен това всеки един от нас, осемте членове на проекта обикаля и работи и на терен и събира множество текстове и снимкова информация. Всичко това е архивирано и предоставено, за да бъде достъпно за тези, които се интересуват, разказа в ефира на предаването гл. ас. Стефан Кънев.

Доц. Петко Христов е доктор по етнология, доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН). Гост-преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски” (до 2010) и Пловдивския университет „П. Хилендарски”(от 2011 до сега).

През последните години научните му интереси са посветени на изучаването на балканската култура на миграции, социални мрежи сред транс-граничните мигранти на Балканите, разнообразните идентичности и конструиране на идентичността с помощта на културата и народната религиозност, семейство, родство и народни институции, историческа етнология и политическа антропология.

Гл. ас. Стамен Кънев  е Отговорник „Връзки с обществеността“, секретар на научната група на Националния етнографски музей. 

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Петко Христов и гл. ас. Стамен Кънев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл. 

Снимки – БНР и предоставени от Стамен Кънев

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10