Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени помежду им за сравнително дълъг хронологически период, в контекста на различни исторически периоди, общества и държави. В предаването "Следобед за любопитните" гостуват доц. доктор Петко Христов, ръководител на проекта, и гл. ас. Стамен Кънев.

В хода на тези разсъждения проектът формулира за своя основна цел провеждането на мащабно научно изследване за взаимоотношенията на българската диаспора в Бесарабия с България, а чрез натрупването на теренни материали, анализи, прогнози и научни текстове – и формирането на комплексна аналитична рамка с приложен ефект в полза на българското общество, наука и законодателство в сферата на миграциите и диаспорите.

"Проектът се реализира благодарение на Фонд "Научни изследвания". Аз лично се ангажирах с него по лични причини. Всеки един от колегите в екипа има своя интерес по темата. Проектът е много актуален не само заради конкретна политическа и геостратегическа ситуация  в Украйна, но и поради това, че в Украйна и Молдова живее една от най-голямата историческа българска диаспора.

Според последното преброяване през 2011 година в Украйна тези от Южна Украйна, които са посочили български произход, български език като майчин, са 200 000 официално, а неофициално около половин милион. В Молдова прибавете още някъде 70 000. Това, което е впечатляващото, че тези хора около 200 години, тъй като те са се изселвали в началото на XIX век, те са запазили своя роден български диалект. 

Много може да се разказва, аз ще цитирам една учителка от Българската гимназия в Болград: "Вкъщи винаги се е говорело на български. Невероятно е усещането, като ги чуя да кажат "Тука всичките гълчим на български", ми става много мило. Тези взаимоотношения между митрополията и диаспората имат много дълга история. Знаем, че след Освобождението на България има много водещи политически фигури, които са с произход от тази част на диаспората.

През 2013 година правих едно изследване в Одеса сред младите българите там за миграционните им нагласи. Всички те искаха да дойдат, за да видят своята прародина, защото са чували от бащите и дядовците си разказите за България и Балкана. При теренната си работа ходихме няколко пъти в Тараклия – Молдова, а в момента работим най-вече сред бесарабските българи, които живеят в България, най-вече край Варна и по Черноморието.

Двама братя от едно бесарабско село в Украйна и техен братовчед от съседно село наели в околностите на Обзор 50 декара и направили невероятно градина. Това, което нашите градинари преди 100 години са правили в Европа – Чехия, Унгария, Словакия, Австрия и други държави, тези три семейства са направили тук. 

Те зареждат с плодове и зеленчуци пазарите в района и заведенията също. Живеят добре и не се оплакват. Смисълът на подобен тип проучвания е точно това, да видим как тези връзки през вековете са спомогнали на общностите там да запазят и развият българската си идентичност и да я носят със себе си, защото те и тук се чувстват българи. Проектът е тригодишен и трябва да приключи през лятото на следващата година. Като в края на втория етап планираме да направим една голяма международна конференция. 

Руската агресия в Украйна активира не само украинската, но и българската идентичност на българите в района, разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. Петко Христов. "За мен е чест, че работя с колеги, които от десетилетия се занимават с тази тема, дори някои от тях са родом от Бесарабия и приемат лично работата. Успяхме да организираме Кръгла маса, в която участваха различни експерти от различни направления, като имахме и онлайн връзка с българи от Украйна.

Подготвихме два сборника, две издания на сп. "Българска етнология", което е издание на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей. В тези 12 статии са на различни теми – както исторически и разглеждат процеса на миграция от България към Бесарабия, така и по-съвременни теми, свързани и с демографията. Много от изследванията, които направихме, са описани в тези статии.

Организирахме и една постерна изложба с някои предмети от фондовете на националния етнографски музей, която не само представихме през миналата година, но направихме и като пътуваща. След конференцията през следващата година, подготвяме и голям сборник с информация, като го подготвяме както в печатен, така и онлайн вариант. 

Освен това всеки един от нас, осемте членове на проекта обикаля и работи и на терен и събира множество текстове и снимкова информация. Всичко това е архивирано и предоставено, за да бъде достъпно за тези, които се интересуват, разказа в ефира на предаването гл. ас. Стефан Кънев.

Доц. Петко Христов е доктор по етнология, доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН). Гост-преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски” (до 2010) и Пловдивския университет „П. Хилендарски”(от 2011 до сега).

През последните години научните му интереси са посветени на изучаването на балканската култура на миграции, социални мрежи сред транс-граничните мигранти на Балканите, разнообразните идентичности и конструиране на идентичността с помощта на културата и народната религиозност, семейство, родство и народни институции, историческа етнология и политическа антропология.

Гл. ас. Стамен Кънев  е Отговорник „Връзки с обществеността“, секретар на научната група на Националния етнографски музей. 

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Петко Христов и гл. ас. Стамен Кънев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.