Какво е общото между локалите, инцелите, последователите на Тейт? Как гневът маскира дълбоката нужда от принадлежност и смисъл във време на разрушени ценности и ролеви модели, налагани от герои, които не отразяват реални човешки качества, а изпълняват функция – да продават, да провокират, да създават илюзия за избор, стойност, стил. Кой моделира моралния компас на младите днес: семейството, културата или социалните мрежи? Има ли културен отказ от ролеви модели изобщо и дали това не води до анархия на ценностите?
Разговаряме в "Нашият ден" с Александър Драганов – бакалавър по културология, магистър по политически мениджмънт, писател и преводач с дългогодишен опит и фокус върху фантастичния жанр.
Срещата в ефир се случва след поредния случай на насилие от страна на младежи върху напълно непознати минувачи. Покрай зачестяването на тези прояви в портал "Култура" наскоро беше публикувана статия на Александър Драганов, озаглавена "Ролевите модели за лошите момчета". В нея авторът разглежда агресията като симптом на културна и морална криза, започнала отдавна в обществото ни.
"За да се направи цялостен преглед на причините за агресията, се изисква много сериозен, цялостен и интердисциплинарен поглед. Когато говорим обаче за такива прояви, когато се нападат абсолютно невинни и непознати хора, говорим за формиране на антисоциална психологическа нагласа, за която корените най-често са в семейството", заявява Драганов.
По думите на госта ролевите модели в музиката, в киното, в медиите са от голямо значение – какви ценности налага популярната култура. Още през 90-те години, с налагането на чалгата, съпровождаща появата на мутрите, се формира поведението на тогавашните млади хора, но и на днешните, смята Драганов. Той допълва, че не бива да пришиваме всички млади престъпници към групата на локалите.
Проблемите в съдебната причина, които създават усещането за безнаказаност и привилегированост на дадена част от обществото, водят до безотговорното поведение на много млади хора – зад волана, на улицата.
"Медиите променят дневния ред на хората. В България малко сме пренебрегнали значението на популярната култура, в която малко или много живеем всички. Освен престъпните герои, и политиците налагат убийствен модел на поведение. Пошлите риалити формати също", казва още Драганов.
Според културолога прекалено политкоректната попкултура е причината за развиване на култ към престъпни герои като братята Тейт.
"Популярната култура превръща мъжките образи в смотаняци. Тогава момчетата са примамени от хищници като Тейт. Те отправят хиперагресивни послания, в които липсва умереност", изтъква Драганов.
Причисляването към групата на локалите е своеобразен вик за принадлежност. Проблемът, по думите на Драганов, е, че много от тези младежи се идентифицират с крайния национализъм у нас.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
