По повод зачестилата употреба на думата "интегритет" по отношение на държавни и политически фигури в предаването "За думите" разговаряме с политолога Страхил Делийски.
Понятието влиза в политическа, публична употреба от психологията и още по-точно от процедури за подбор на кадри. Най-просто означава цялостност, завършеност на личността, последователност, непреклонно следване на ценности. В сферата на политиката обаче думите започват да звучат по различен начин, казва експертът.
"Един от основните знаци за наличието на интегритет е спазване на обещания, винаги. Представяте ли си политик, който да има интегритет в този смисъл? Възможно ли е въобще?... Другото е свързано с доверието. Постоянно произвеждане на доверие… да действаш така, че да произвеждаш доверие."
Защо се въвежда този термин вместо да се използват познатите думи, които всички разбираме и употребяваме, като надеждност, честност, последователност, принципност, почтеност?
"В будизма… един от принципите е да не се назовават нещата. Защото даване на име, назоваване на нещо от социалният свят, ни изважда от състоянието на свободно преживяване на този социалния свят… с назоваването на нещата ние правим социална реалност. Ние създаваме социална реалност… Изборът на дума, дали ще бъде почтеност или интегритет, има огромно значение… Всяка дума, всяко понятие носи със себе си емоции. Тя носи някакъв смислов багаж. И в този смисъл да кажеш, че един политик е почтен или един политик има интегритет са различни неща. И произвежда различни очаквания."
По отношение на политическата реч има ли някакви общи положения в момента. Ако хората имат спомени от 90-те години на миналия век биха могли да сравняват?
"Веднага се сещам за първото изключително очевидно нещо. И то е свързано с отдалечаването на речта на политиците от политическата реч. Речта на политиците не е задължително политическа… Речта на политиците е речта на някакви хора. Докато политическата реч е реч, която засяга политическото, политическия свят. Когато политици си говорят кой е по-красив, по-грозен, по-умен или не дотам, с по-голям или с по-нисък интегритет, или с други думи разменят реч, касаеща личния, интимния свят, това не е политическа реч. Нищо, че говорят политици. Нищо, че дори може да се случи от трибуната на Народното събрание. Но тя сама по себе си не е политическа реч, защото не засяга колективни представи, общи и публични цели и така нататък, което е полето на политическото…
И това е огромен проблем. Защото хора, които не могат да произвеждат (извинете ме за икономическия термин) политическо слово, означава, че това са хора, които нямат политическо въображение. Защото словото и въображението вървят ръка за ръка. А когато хора нямат политическо въображение, а се занимават с политика, тогава очакванията не са много оптимистични."
Това специфично ли е за нашите политици или те се влияят и от някакви общи тенденции? Виждаме как "международно" се псува, това не можехме да го наблюдаваме преди години. Сега е съвсем "естествено" да се произнесе една псувня, сексуална закана, макар и на английски.
"… това следва да измести онзи кастриран език на мениджмънта, на управлението, на администрацията, в който нищо не се казва. Имаше голям проблем. Политиците говорят някакъв език като чатботове, както сега бихме могли да ги наречем, нещо, което няма душа, няма нищо… Изведнъж това трябваше да бъде променено и на негово място идва другата крайност. Един език, на който му липсват каквито и да е табута. Все пак политическият език е език, който касае социалния свят. Няма социален свят без табута. Той е невъзможен. В този смисъл от едната крайност някак си залитнахме в другата крайност без да си дадем сметка, че едното и другото водят към едно и също нещо. А то е дистанциране на публиките, за които е предназначен този език. Защото в крайна сметка политическата реч, политическото слово, смисълът от създаването на политическо слово не е нищо друго, освен връзката между хората."
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
В последния четвърти епизод ще чуете разказите за работата на сеизмологът Гергана Георгиева, орнитологът доктор Боян Мичев и биологът доц. Светослав Димов. Какво показват резултатите от работата на първата сеизмологична станция на остров Ливингстън в този епизод разказва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология..
"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..
Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..
Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..
Възможният и невъзможен мир в Газа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. Доналд Тръмп и планът за мир "Аз..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife –..
Защо Доналд Тръмп събра генералите си, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg