Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД.
"Институтът по микробиология е един от най-старите в БАН. През 2021 година към нас се обърна голяма компания, която се занимава с препарати за растителна защита, и ни даде задачата да открием зелен биопестицид. Знаете, че културните растения и селското стопанство много страдат от всякакви болести и вредители. Тези вредители са от всякакъв сорт – молци, бръмбари и различни охлюви, сред които и голи.
С цел предпазване на реколтата производителите изсипват огромни количества пестициди, а те имат вредно влияние върху животните и човека. При третирането с бактериален препарат – както за растенията, така и за хората – това би било по-безопасно, показаха проучванията. Ние произведохме такъв препарат, който се основава на един щам бактерия, позната отдавна, но изолирахме голям брой такива щамове и се насочихме към щам, който има широкоспектърна активност и въздейства срещу различни вредители.
След като произведохме този препарат, фирмата, която ни го поръча, направи полеви изпитвания и се доказа, че той е много по-добър от сега ползваните. По този начин ние в института доказахме, че ако ни се поръча практическа разработка, можем да я изпълни в срок и качествено", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология в БАН.
В института имаме много практически задачи, не само от България и от Европа, но и от Китай, допълва тя. В института се работи в различни направления, споделя проф. Петрова, но едни от най-интересните са свързани с разработката на биогорива чрез иновативни методи. "Ние сме се посветили на създаването на синтетични метаболитни пътища, които да произвеждат горивото биоетанол от глюкоза. Когато получим технология, която да произвежда по-големи количества от това гориво, ще се приложи и в промишлеността", уточвява професор Петрова. За реализиране на своите разработки в института разчитат на финансиране от Фонд "Научни изследвания" и различни европейски проекти.
Институтът по микробиология е член на мрежата "Пастьор", където членуват 32 института в света. Според проф. Пенка Петрова не трябва да се разчита само на финансиране на приложни разработки, а трябва да се стъпи на фундаменталните научни изследвания, за да мчоже да участва България като равностоен конкурент в европейското научно пространство и да се бори по-успешно за европейско финансиране. Институтът по микробиология по цитиране е на осмо място в страната и това е признание. Бъдещето на института е отваряне към обществото, по-видими като дейност и смисленост на извършваната работа, обновяване и нови разработки с фундаментално значение, споделя проф. Пенка Петрова – директор на Института по микробиология към БАН.
Проф. Пенка Петрова е българска микробиоложка и молекулярна микробиоложка, професор и директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов“ при БАН. През 1994 г. се дипломира в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ по специалност „Биотехнология, генно и клетъчно инженерство“, с дипломна работа на тема: "Изследване на резервни протеини на Triticum aestivum“. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Създаване на система за генно клониране при Streptococcus thermophilus“, в Института по микробиология "Стефан Ангелов“, при БАН. От 2003 до 2011 г. заема последователно длъжностите научен сътрудник III, II и I степен в секцията по "Микробна генетика“ в отдела по "Обща микробиология“.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg