"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда и 800 милиона ваксини срещу Covid." Това споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" д-р Чавдар Ботев.
В Западна Европа най-големият проблем след Covid е спайк протеинът (Spike protein). Половината от спайк протеина е от вируса, който минава през нас и другата част – от ваксини. Какво представлява спайк протеинът? Това е един шип, който притежава вируса и на практика в него се намират онези части, които образуват – имунитет или антитела. Чрез него се прониква в клетката. Страшното е, че при неговото проникване в кръвта, без значение от неговия произход, се образува една структура и често той навлиза в митохондриите (универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки) и намалява тяхното функциониране.
"В момента учени и лекари от цял свят работят по този проблем. Оказа се, че този спайк протеин се явява нещо като бактериофаг и избива най-полезните бактерии в храносмилателната ни система. Оттам и множеството нови заболявания, като се започне от онкологични, автоимунни или всички тези заболявания се усложняват. В България разполагаме с цялата информация какво да се прави и да помогнем на много болни, дори и в последния стадий, където са дегенеративните заболявания, защото там се прилага лечение със стволови клетки. Една пълна кръвна картина ни дава на нас, лекарите, представа за състоянието на съдовете в тялото на болните и оттам може да се пристъпи към реално лечение.
По мои данни около 600 хиляди души в България са болни от постковид синдром, но това са хора с тежки проблеми, а има много други, които по-леко прекарват всичко. Първият типичен за постковид състояние симптом е, че не ви идва наум правилната дума, второто това е една хронична умора, наблюдава се нарушение на вегетативната нервна система – примерно силно сърцебиене, паник атаки и дори мисли за самоубийство. РНК технологията е може би най-напредничавата, тъй като се използва и при производството на по-съвременни и полезни за хората ваксини. Коронавирусът прониква в клетките на човешкия организъм, а оттам и в органите.
Нещата наистина са много сложни и за това все по-често наблюдаваме отключване на различни заболявания, в това число и автоимунни такива, което е в резултат на увредените съдове и тяхното запушване. Най-често страдат органите в човешкото тяло, които имат най-малки кръвоносни съдове – мозъкът – и за това говорим, че симптоматиката е неврологична.
Самият спайк протеин отива в тъканите и остава там до половин година, а в кръвта остава много години. Най-простото нещо, което можем да направим, е да изследваме антителата. В момента голяма част от хората имат много антитела и това спомага на организма да дава имунен отговор. Всичко това обърна и имунитета на хората и сега вече наблюдаваме по-често боледуване."
Съветът на лекаря е при всяко боледуване да правим Covid тестове и да изследваме антителата в кръвта си. В България са най-ценните лактобацили и пробиотици, имаме знанията и възможностите да лекуваме постковид синдрома, категоричен е д-р Чавдар Ботев.
Д-р Чавдар Ботев е специалист по вътрешни болести и клиничен хематолог в София с над 30 години медицински опит. Професионалните му интереси обхващат широк спектър от съвременни терапевтични подходи от стволови клетки и тромбоцитни продукти за заместителна терапия и регенеративна медицина до плазмафереза и фотофереза при хематологични и автоимунни заболявания, автоложни тъканни лепила, микробиотична терапия и имунотерапия на онкологични заболявания. Разработва и прилага лечение и рехабилитация на пациенти с постковид синдром.
Цялото интервю на Ани Костова с д-р Чавдар Ботев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
