"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда и 800 милиона ваксини срещу Covid." Това споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" д-р Чавдар Ботев.
В Западна Европа най-големият проблем след Covid е спайк протеинът (Spike protein). Половината от спайк протеина е от вируса, който минава през нас и другата част – от ваксини. Какво представлява спайк протеинът? Това е един шип, който притежава вируса и на практика в него се намират онези части, които образуват – имунитет или антитела. Чрез него се прониква в клетката. Страшното е, че при неговото проникване в кръвта, без значение от неговия произход, се образува една структура и често той навлиза в митохондриите (универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки) и намалява тяхното функциониране.
"В момента учени и лекари от цял свят работят по този проблем. Оказа се, че този спайк протеин се явява нещо като бактериофаг и избива най-полезните бактерии в храносмилателната ни система. Оттам и множеството нови заболявания, като се започне от онкологични, автоимунни или всички тези заболявания се усложняват. В България разполагаме с цялата информация какво да се прави и да помогнем на много болни, дори и в последния стадий, където са дегенеративните заболявания, защото там се прилага лечение със стволови клетки. Една пълна кръвна картина ни дава на нас, лекарите, представа за състоянието на съдовете в тялото на болните и оттам може да се пристъпи към реално лечение.
По мои данни около 600 хиляди души в България са болни от постковид синдром, но това са хора с тежки проблеми, а има много други, които по-леко прекарват всичко. Първият типичен за постковид състояние симптом е, че не ви идва наум правилната дума, второто това е една хронична умора, наблюдава се нарушение на вегетативната нервна система – примерно силно сърцебиене, паник атаки и дори мисли за самоубийство. РНК технологията е може би най-напредничавата, тъй като се използва и при производството на по-съвременни и полезни за хората ваксини. Коронавирусът прониква в клетките на човешкия организъм, а оттам и в органите.
Нещата наистина са много сложни и за това все по-често наблюдаваме отключване на различни заболявания, в това число и автоимунни такива, което е в резултат на увредените съдове и тяхното запушване. Най-често страдат органите в човешкото тяло, които имат най-малки кръвоносни съдове – мозъкът – и за това говорим, че симптоматиката е неврологична.
Самият спайк протеин отива в тъканите и остава там до половин година, а в кръвта остава много години. Най-простото нещо, което можем да направим, е да изследваме антителата. В момента голяма част от хората имат много антитела и това спомага на организма да дава имунен отговор. Всичко това обърна и имунитета на хората и сега вече наблюдаваме по-често боледуване."
Съветът на лекаря е при всяко боледуване да правим Covid тестове и да изследваме антителата в кръвта си. В България са най-ценните лактобацили и пробиотици, имаме знанията и възможностите да лекуваме постковид синдрома, категоричен е д-р Чавдар Ботев.
Д-р Чавдар Ботев е специалист по вътрешни болести и клиничен хематолог в София с над 30 години медицински опит. Професионалните му интереси обхващат широк спектър от съвременни терапевтични подходи от стволови клетки и тромбоцитни продукти за заместителна терапия и регенеративна медицина до плазмафереза и фотофереза при хематологични и автоимунни заболявания, автоложни тъканни лепила, микробиотична терапия и имунотерапия на онкологични заболявания. Разработва и прилага лечение и рехабилитация на пациенти с постковид синдром.
Цялото интервю на Ани Костова с д-р Чавдар Ботев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология SCB Europe. "Това е едно признание за моята работа, но това е признание за целия екип на БДЗП. Опазването на..
Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..
21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на..
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
