Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Южночерноморският ни Вавилон

Снимка: БТА, архив

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите" показваме ярка илюстрация за това.

Нашето Черноморие или западното черноморско крайбрежие е населявано от хилядолетия, включително от траките, които са били и мореплаватели. Около VIII век преди Христа по бреговете ни започват да възникват колонии на елински заселници, а част от техните наследници продължават да живеят по местата, избрани от далечните им прародители.

След Балканските войни в началото на ХХ век България губи част от териториите си и големи групи бежанци от Източна Тракия, Беломорието, Македония, Добруджа са прогонени от родните си места и се преселват отсам границите на държавата ни. Голяма част от тях, най-вече от Източна Тракия (днес в пределите на Турция), се установяват в Бургаско – от южната граница и Странджа на север и запад от града.

В последните години се наблюдават и нови заселвания на семейства от Украйна, говорещи руски, но с тенденция младите да не владеят езика.

Тази амалгама от хора с различен етнически, етнографски произход, култура и говор изгражда пъстроцветна картина на съжителство, влияния и смесвания, интересна за наблюдение и изследване.

Проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география в Института за български език се спира на речевото разнообразие в Поморие, което тя нарича "микрокосмос на българския езиков свят".


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомир Колев

18-годишният Любомир Колев от Кърджали донесе първия за страната олимпийски медал по история

Галина Кючукова от Радио Кържали се среща с един 18-годишен младеж от Кърджали, който това лято донесе първи медал за България от Международната олимпиада по история в Париж. Сребърният медал за Любо е най-голямото му постижение досега, въпреки че има над 30 награди от национални и международни ученически състезания, защото, както казва той,..

публикувано на 10.10.25 в 17:10
Владина Цекова

С Владина Цекова – 860 км по Ел Камино

Владина Цекова е обиколила над 70 държави. Била е фотомодел, рекламен директор, продуцент на телевизионни предавания. Има стаж и като детска учителка. Но преди всичко Владина е добротворец. Десет минути след новината за наводненията в Карловско, тя беше на влака с гумени ботуши в торбата. Автор и сценарист е на филма за световноизвестния физик и голям..

публикувано на 09.10.25 в 17:05

УАСГ е домакин и организатор на "Дни на кариерата" и международна конференция

Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата – Студентите посрещат бизнеса". В събитието ще се включат над 70 компании и институции от строителния сектор, които ще представят своята дейност и възможностите за стажове и професионална реализация на..

публикувано на 09.10.25 в 16:20

Най-старата сграда в Париж и безкръвна корида в Камарг

Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..

публикувано на 08.10.25 в 17:05
Проф. Татяна Бенишева

Лекарствата – начин на употреба

Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...

публикувано на 08.10.25 в 16:22