Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите" показваме ярка илюстрация за това.
Нашето Черноморие или западното черноморско крайбрежие е населявано от хилядолетия, включително от траките, които са били и мореплаватели. Около VIII век преди Христа по бреговете ни започват да възникват колонии на елински заселници, а част от техните наследници продължават да живеят по местата, избрани от далечните им прародители.
След Балканските войни в началото на ХХ век България губи част от териториите си и големи групи бежанци от Източна Тракия, Беломорието, Македония, Добруджа са прогонени от родните си места и се преселват отсам границите на държавата ни. Голяма част от тях, най-вече от Източна Тракия (днес в пределите на Турция), се установяват в Бургаско – от южната граница и Странджа на север и запад от града.
В последните години се наблюдават и нови заселвания на семейства от Украйна, говорещи руски, но с тенденция младите да не владеят езика.
Тази амалгама от хора с различен етнически, етнографски произход, култура и говор изгражда пъстроцветна картина на съжителство, влияния и смесвания, интересна за наблюдение и изследване.
Проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география в Института за български език се спира на речевото разнообразие в Поморие, което тя нарича "микрокосмос на българския езиков свят".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
