"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от селскостопански отпадъци. Това е една технология, която се надявам да бъде по-екологична и по-икономически ефективна от сега съществуващите." За това разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките.
Проектът е финансиран по плана за възстановяване и устойчивост, който БАН изпълнява в сферата на зелените и цифрови технологии. Тази тема е значима за обществото, защото улавянето на въглеродния диоксид е обект на световни изследвания, насочени към борбата с климатичните промени и развиването на нови индустрии, базирани на неговото улавяне и производство на ценни материали и биогорива.
Основната причина за климатичните промени са наличието на високи емисии на парникови газове, а въглеродният диоксид е основен компонент в тях. нашите усилия и проучвания са насочени към това да намалим тези емисии и в резултат на това промени в атмосферата.
"Проектът трябва да приключи в средата на следващата година, като екипът, с който работя, сме обещали не само да разработим съответния материал, който да улавя въглеродния диоксид, но и да покажем неговата приложимост в условия, близки до производството.
Като разработка основно сме се насочили към емисиите, които се отделят от топлоелектрическите централи, знаете една част от тях все още използват въглищата като гориво, но голяма част преминават към използването на отпадъчната биомаса, други използват смес от горива и всички отделят въглероден диоксид. Така че улавянето му и последващо оползотворяване е важна насока, която стои пред учените.
Останалите проекти, по които работим през последните 5-6 години, са от огромно значение за научната общност в страната. Те са финансирани по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и са свързани с изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност.
Първата фаза на тези проекти бе свързана с изграждане и модернизиране на научноизследователската инфраструктура. Така създаваме реални условия за научна работа и сме по-привлекателно място за реализацията и на млади, талантливи изследователи, които се опитваме и в някои случаи успяваме да задържим в България", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова.
Целия разговора на Ани Костова с проф. Маргарита Попова можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките е утвърден учен с международен авторитет в областта на получаването и приложението на нови порести наноматериали. Тя е автор на 136 публикации, които са получили над 2800 цитирания в международни научни издания. Автор е на един полезен модел и една заявка за патент. Участвала е с над 115 доклада на международни конференции. Носител е на награда ПИТАГОР – 2022 г. за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки.
Участва в изпълнение на 37 национални и международни проекта, от които 21 проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" (на 7 от тях е ръководител). Има дългогодишни сътрудничества с водещи учени от Унгария, Словения, Германия и други страни.
Научните ѝ интереси са в областта на разработване на нови наноструктурирани материали с предварително зададени характеристики и разработване на тяхна основа на адсорбенти и катализатори за улавяне и оползотворяване на СО2, катализатори за обезвреждане на емисии от летливи органични съединения и оползотворяване на отпадъчна биомаса до ценни химикали и биогорива, както и разработване на нови носители за контролирано доставяне на лекарствени вещества.
Снимка – БНР
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg