"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от селскостопански отпадъци. Това е една технология, която се надявам да бъде по-екологична и по-икономически ефективна от сега съществуващите." За това разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките.
Проектът е финансиран по плана за възстановяване и устойчивост, който БАН изпълнява в сферата на зелените и цифрови технологии. Тази тема е значима за обществото, защото улавянето на въглеродния диоксид е обект на световни изследвания, насочени към борбата с климатичните промени и развиването на нови индустрии, базирани на неговото улавяне и производство на ценни материали и биогорива.
Основната причина за климатичните промени са наличието на високи емисии на парникови газове, а въглеродният диоксид е основен компонент в тях. нашите усилия и проучвания са насочени към това да намалим тези емисии и в резултат на това промени в атмосферата.
"Проектът трябва да приключи в средата на следващата година, като екипът, с който работя, сме обещали не само да разработим съответния материал, който да улавя въглеродния диоксид, но и да покажем неговата приложимост в условия, близки до производството.
Като разработка основно сме се насочили към емисиите, които се отделят от топлоелектрическите централи, знаете една част от тях все още използват въглищата като гориво, но голяма част преминават към използването на отпадъчната биомаса, други използват смес от горива и всички отделят въглероден диоксид. Така че улавянето му и последващо оползотворяване е важна насока, която стои пред учените.
Останалите проекти, по които работим през последните 5-6 години, са от огромно значение за научната общност в страната. Те са финансирани по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и са свързани с изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност.
Първата фаза на тези проекти бе свързана с изграждане и модернизиране на научноизследователската инфраструктура. Така създаваме реални условия за научна работа и сме по-привлекателно място за реализацията и на млади, талантливи изследователи, които се опитваме и в някои случаи успяваме да задържим в България", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова.
Целия разговора на Ани Костова с проф. Маргарита Попова можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките е утвърден учен с международен авторитет в областта на получаването и приложението на нови порести наноматериали. Тя е автор на 136 публикации, които са получили над 2800 цитирания в международни научни издания. Автор е на един полезен модел и една заявка за патент. Участвала е с над 115 доклада на международни конференции. Носител е на награда ПИТАГОР – 2022 г. за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки.
Участва в изпълнение на 37 национални и международни проекта, от които 21 проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" (на 7 от тях е ръководител). Има дългогодишни сътрудничества с водещи учени от Унгария, Словения, Германия и други страни.
Научните ѝ интереси са в областта на разработване на нови наноструктурирани материали с предварително зададени характеристики и разработване на тяхна основа на адсорбенти и катализатори за улавяне и оползотворяване на СО2, катализатори за обезвреждане на емисии от летливи органични съединения и оползотворяване на отпадъчна биомаса до ценни химикали и биогорива, както и разработване на нови носители за контролирано доставяне на лекарствени вещества.
Снимка – БНР

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg