"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от селскостопански отпадъци. Това е една технология, която се надявам да бъде по-екологична и по-икономически ефективна от сега съществуващите." За това разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките.
Проектът е финансиран по плана за възстановяване и устойчивост, който БАН изпълнява в сферата на зелените и цифрови технологии. Тази тема е значима за обществото, защото улавянето на въглеродния диоксид е обект на световни изследвания, насочени към борбата с климатичните промени и развиването на нови индустрии, базирани на неговото улавяне и производство на ценни материали и биогорива.
Основната причина за климатичните промени са наличието на високи емисии на парникови газове, а въглеродният диоксид е основен компонент в тях. нашите усилия и проучвания са насочени към това да намалим тези емисии и в резултат на това промени в атмосферата.
"Проектът трябва да приключи в средата на следващата година, като екипът, с който работя, сме обещали не само да разработим съответния материал, който да улавя въглеродния диоксид, но и да покажем неговата приложимост в условия, близки до производството.
Като разработка основно сме се насочили към емисиите, които се отделят от топлоелектрическите централи, знаете една част от тях все още използват въглищата като гориво, но голяма част преминават към използването на отпадъчната биомаса, други използват смес от горива и всички отделят въглероден диоксид. Така че улавянето му и последващо оползотворяване е важна насока, която стои пред учените.
Останалите проекти, по които работим през последните 5-6 години, са от огромно значение за научната общност в страната. Те са финансирани по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и са свързани с изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност.
Първата фаза на тези проекти бе свързана с изграждане и модернизиране на научноизследователската инфраструктура. Така създаваме реални условия за научна работа и сме по-привлекателно място за реализацията и на млади, талантливи изследователи, които се опитваме и в някои случаи успяваме да задържим в България", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова.
Целия разговора на Ани Костова с проф. Маргарита Попова можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките е утвърден учен с международен авторитет в областта на получаването и приложението на нови порести наноматериали. Тя е автор на 136 публикации, които са получили над 2800 цитирания в международни научни издания. Автор е на един полезен модел и една заявка за патент. Участвала е с над 115 доклада на международни конференции. Носител е на награда ПИТАГОР – 2022 г. за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки.
Участва в изпълнение на 37 национални и международни проекта, от които 21 проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" (на 7 от тях е ръководител). Има дългогодишни сътрудничества с водещи учени от Унгария, Словения, Германия и други страни.
Научните ѝ интереси са в областта на разработване на нови наноструктурирани материали с предварително зададени характеристики и разработване на тяхна основа на адсорбенти и катализатори за улавяне и оползотворяване на СО2, катализатори за обезвреждане на емисии от летливи органични съединения и оползотворяване на отпадъчна биомаса до ценни химикали и биогорива, както и разработване на нови носители за контролирано доставяне на лекарствени вещества.
Снимка – БНР
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология SCB Europe. "Това е едно признание за моята работа, но това е признание за целия екип на БДЗП. Опазването на..
Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..
21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър..
В столицата предстои да се появи ново пространство, което обещава да промени начина, по който възприемаме изкуството. През септември в София ще отвори..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg