Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

проф. Маргарита Попова
Снимка: БНР

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от селскостопански  отпадъци. Това е една технология, която се надявам да бъде по-екологична и по-икономически ефективна от сега съществуващите." За това разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките.

Проектът е финансиран по плана за възстановяване и устойчивост, който БАН изпълнява в сферата на зелените и цифрови технологии. Тази тема е значима за обществото, защото улавянето на въглеродния диоксид е обект на световни изследвания, насочени към борбата с климатичните промени и развиването на нови индустрии, базирани на неговото улавяне и производство на ценни материали и биогорива.

Основната причина за климатичните промени са наличието на високи емисии на парникови газове, а въглеродният диоксид е основен компонент в тях. нашите усилия и проучвания са насочени към това да намалим тези емисии и в резултат на това промени в атмосферата.

"Проектът трябва да приключи в средата на следващата година, като екипът, с който работя, сме обещали не само да разработим съответния материал, който да улавя въглеродния диоксид, но и да покажем неговата приложимост в условия, близки до производството.

Като разработка основно сме се насочили към емисиите, които се отделят от топлоелектрическите централи, знаете една част от тях все още използват въглищата като гориво, но голяма част преминават към използването на отпадъчната биомаса, други използват смес от горива и всички отделят въглероден диоксид. Така че улавянето му и последващо оползотворяване е важна насока, която стои пред учените.

Останалите проекти, по които работим през последните 5-6 години, са от огромно значение за научната общност в страната. Те са финансирани по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и са свързани с изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност.

Първата фаза на тези проекти бе свързана с изграждане и модернизиране на научноизследователската инфраструктура. Така създаваме реални условия за научна работа и сме по-привлекателно място за реализацията и на млади, талантливи изследователи, които се опитваме и в някои случаи успяваме да задържим в България", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова.

Целия разговора на Ани Костова с проф. Маргарита Попова можете да чуете в звуковия файл.

Проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките е утвърден учен с международен авторитет в областта на получаването и приложението на нови порести наноматериали. Тя е автор на 136 публикации, които са получили над 2800 цитирания в международни научни издания. Автор е на един полезен модел и една заявка за патент. Участвала е с над 115 доклада на международни конференции. Носител е на награда ПИТАГОР – 2022 г. за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки.

Участва в изпълнение на 37 национални и международни проекта, от които 21 проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" (на 7 от тях е ръководител). Има дългогодишни сътрудничества с водещи учени от Унгария, Словения, Германия и други страни.

Научните ѝ интереси са в областта на разработване на нови наноструктурирани материали с предварително зададени характеристики и разработване на тяхна основа на адсорбенти и катализатори за улавяне и оползотворяване на СО2, катализатори за обезвреждане на емисии от летливи органични съединения и оползотворяване на отпадъчна биомаса до ценни химикали и биогорива, както и разработване на нови носители за контролирано доставяне на лекарствени вещества.


Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35