Старите български предания отново оживяват на сцена в спектакъла "Легенда за Калиакра", вдъхновен от драматичната история на четиридесет млади девойки, които преди векове сплитат косите си и скачат заедно от скалите на нос Калиакра, за да се спасят от похитителя си. Във време на насилие и война, когато мирът е само далечен спомен, а свободата – неясен мираж, смъртта се оказва единственият път към запазване на честта.
На 25 август спектакълът ще бъде представен в Созопол, в читалище "Отец Паисий". След това театралната трупа ще се отправи към Шабла, където легендата ще продължи да живее пред публиката.
Погледът на режисьора
Режисьорката Елица Йовчева разкрива, че работата по "Легенда за Калиакра" не се ограничава само до пресъздаване на познатата история, а навлиза в дълбините на човешката душевност:
"Много ме вълнува отвъд наложените ми идеи и тези за това как нещата са се случвали или трябва да се случват през годините. Не толкова самото идеализиране на обреди от българската литература и фолклор, колкото вникването в по-дълбоката, чисто човешката част на тези хора. Този енигматичен вътрешен свят, който остава непознаваем за нас."
Тя споделя, че най-силната ѝ провокация е била мисълта какво би станало, ако днес оживеят четири от онези четиридесет моми, избрали смъртта пред обезчестяването.
Театър и психология
Йовчева завършва психология, преди да се посвети на театралната режисура – и именно това знание дълбоко влияе върху нейния подход:
"Винаги това ровене надолу в пластовете на паметта – колективната и индивидуалната, но и в подсъзнаваното – ми е било много интересно. Спектакълът не предлага лесно смилаем сюжет. Той атакува зрителя, провокира го сам да донапише и да донавърже историите, които разказваме."
Слушайте!
Новият роман на Владимир Левчев е със заглавие "Тази сянка под червената скала". Това е променена и разширена версия на романа "Човекът и сянката", публикуван през 2012 г., но се възприема като изцяло нова творба. Предговорът, в който той говори за американската и за балканската мечта, за това по какво се различават завършва така: "Както навсякъде..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Пренасяме се в Централна България, където Историческият музей на Севлиево и Художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" откриват в 18 ч. съвместната изложба "Диаметрални светове" на Анелия Мартинчева и Деница Иванова. Двете художнички съчетават в рамките на изложбата класическа графика, живопис и дигитална рисунка, разкривайки..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
