Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

“Слугините” – игра на идентичности

Спектакълът на Драматично-кукления театър във Враца беше част от 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”

Емблематичният текст на Жан Жьоне “Слугините”, който е може би най-играната пиеса на френския писател, драматург, поет и есеист, известен със сюрреалистичните си драми, предлага една игра на идентичности. Вдъхновена от реален случай, историята за двете слугини, които планират убийството на своята господарка, и до днес вълнува зрителите. От една страна, със силната си криминална интрига, от друга – с политическите конотации и прозренията си за човешката природа и нуждата ѝ от вечната игра на жертва и агресор.

В постановката на Врачанския драматично-куклен театър двете теми звучат силно и интригуващо под режисурата на Крис Шарков. “Слугините” говори за непрестанната битка на човека със самия себе си. В света, който Жьоне изгражда, няма конкретен реализъм, но е захранен от него. Поетиката на спектакъла се състои именно в съжителството между реалното и фикционалното.

Какво се случва, когато врагът ни се намира в нас самите, а идентичността, която заемаме в обществото, зависи от социалната ни позиция? Защо една от големите теми в изкуството продължава да бъде кризата на идентичността и в какво се състои битуването ни в постоянната фикция, която си създаваме? Настина ли ние сме и слугите, и господарите в собствения си живот?

Крис Шарков отговаря в звуковия файл.

В спектакъла участват актрисите Велина Георгиева, София Джустрова и Емона Илиева. Сценографията и костюми са на Никол Трендафилова, а музиката е дело на Емилиян Гацов – Елби.

Снимки – Врачански драматично-куклен театър
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Лем

Фантастика и сатира в "Академия комика"

Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици.  Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..

публикувано на 10.10.25 в 16:35

Балканският човек в чакалнята на живота

Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..

публикувано на 10.10.25 в 16:23

Поезията на Филип Ларкин – с награда за български превод

Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..

публикувано на 10.10.25 в 15:52
Krasznahorkai László

Ласло Краснахоркаи и литературата, която изразява света

Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..

публикувано на 10.10.25 в 14:54

"Диви ягоди" – българско присъствие на престижния фестивал във Варшава

В полската столица започва 41-то издание на Варшавския международен филмов фестивал , в който има и българско участие . Това е филмът "Диви ягоди" на режисьора Татяна Пандурска . Победителят ще стане ясен на 19 октомври и ще получи голямата награда от 100 хиляди злоти . 112 пълнометражни и 56 късометражни международни продукции..

публикувано на 10.10.25 в 14:41