Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители.
При бомбардировката на 30 март 1944 г. пет бомби разрушават голяма част от сградата на музея, но колекциите не са унищожени, а по-късно са евакуирани на безопасно място заради евентуални бъдещи бомбардировки. Сравнително бързо след Втората световна война сградата е възстановена и отваря врати за посетители с нова експозиция през 1948 г.
Заради преустройствата на БАН през 1947 г. музеят и колекциите му са поделени между три нови академични института – Зоологически, Ботанически и Геологически. През 1962 г. музеят става секция към Зоологическия институт с музей. След години на западане, музеят е затворен за посетители, а експозиционните зали са сведени до 9.
Възраждането на музея се свързва с името на минералога акад. Иван Костов, а тъкмо от залите с минералите на първия етаж започват обиколките си посетителите му. По времето на акад. Костов е открит и Асеновградският филиал на Националния природонаучен музей, приютил палеонтологическата сбирка на учителя от Асеновград Димитър Ковачев.
За по-новата история на музея и за мисията му, за минераложките колекции и за Палеонтологическия филиал разказват проф. Павел Стоев, директор на НПМ, проф. Петър Берон и проф. Николай Спасов, директори на музея в миналото, Силвия Тошева, PR на музея, и минералога Илия Димитров.
Чуйте в звуковия файл:
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
