Колкото и да не ни се иска, лятото си отива, макар че слънцето още ни осигурява летни дневни температури. Освен че се настройваме за новия работен сезон, а децата – за училище, по традиция добрите домакини се стягат да приготвят и зимнина. Страната ни е благословена с чудесен климат и плодородна земя, така че есенното изобилие от всякакъв плод просто плаче да бъде съхранено за зимните месеци.
Няма да изпадаме в мрачни подробности като например, че повечето от плодовете и зеленчуците са ни вносни или пък да си напомняме, че при днешната търговия в магазините има всичко по всяко време от годината. Предпочитаме да се придържаме към естествения ход на сезоните и на ненадминатия вкус на домашната кухня. А домашната кухня си има и стари домашни имена за ястия и продукти, някои от които отдавна не се приготвят масово, но към които забелязваме, че интересът се възражда.
В предаването "За думите" ни ги припомня д-р Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език.
Ако думата "таратор" няма с какво да ни изненада, съвсем различно стоят нещата с наименованията на предшествениците на знаменитата студена супа с краставица и течните ястия, наричани по този начин, преди съвременната унифицирана рецепта да завладее трапезата ни.
Знаменитата лютеница също е наследила името си от различни ястия, предимно разядки, в различни краища на страната.
В гроздовия сок, наречен "шира", са се съхранявали чепки грозде, круши и други плодове, а когато се е сгъстявал чрез изваряване, се е превръщал в любимото лакомство на децата от предишни поколения - петмез или маджун, от които пък се е приготвял рачел, балсуджук и други колкото вкусни, толкова и полезни сладости.
За забравените рецепти и забравените думи чуйте в разговора с д-р Маргарита Котева.
Откакто е установена след Освобождението, официалната именна система у нас съдържа три елемента – лично, бащино и фамилно име. Паралелно с тях и много отдавна обаче картината на българските имена съдържа още едно специфично име – родовото. Една инициатива на учените от Секцията по ономастика на ИБЕ си поставя задачата да изследва българските родови..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските българи, които живеят в града и окръга. Чудесната новина споделя д-р Светлана Караджова, която ще води заниманията. Това е много добър жест от страна на университета, а интересът е голям,..
Световният ден на философията се отбелязва от 2002 г. по инициатива на ЮНЕСКО всеки трети четвъртък от месец ноември, тази година – на 20 ноември. Това е поводът Философският факултет и специалност "Философия" на Софийския университет и Сдружението на университетските преподаватели по философия да организират от 10 до 21 ноември поредица от прояви –..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически съветници. Дали обаче това само по себе си ще реши проблема без да се осмисли, регламентира и гарантира автентичното включване на училищните психолози в дейността на училищата и без да се реформира самото..
В рубриката "Всичко за образованието" Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски от сдружение "Професионален форум за образованието" правят равносметка от пилотния проект "Добре дошли в училищната общност", проведен в две столични училища – Професионалната гимназия за високи технологии "А. С. Попов" и 23 СУ "Фредерик Жолио-Кюри" в София. Резултатите от..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Дъщерята и внучката на поетесата, писателка и преводачка Надя Кехлибарева гостуват в "Моето семейство" в деня, в който се навършват 92 години от рождението..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg